Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 127

„Никой няма да ми реже мозъка!“

— Радвам се да го чуя. Какво лечение предлагате?

— Ами…

Майлс търпеливо зачака. За медицинската находчивост на невролога нямаше да е от полза, ако някой имперски ревизор му се нахвърлеше и започнеше да го души. Освен това не беше сигурен дали временният му имунитет се отнася и за криминални прояви.

— Едно от леченията на фазоелектрическата епилепсия — почна доктор Ченко — е чрез имплантиране на дестабилизиращ чип в мозъка. Когато започне пристъпът, биочипът го регистрира и генерира противоположни електрически импулси. Това не решава проблема, но облекчава сериозните симптоми.

— Не съм съвсем сигурен, че вярвам на биочиповете — отвърна Майлс. — Особено на невралните.

— Това е надеждна и проверена техника — увери го доктор Ченко. — Макар да не мисля, че е подходяща за вашия случай.

„Има лекарство, но не тук. Ясно.“

— Тогава?

— С доктор Д’Гайс ще се консултираме по този въпрос. След като вече разполагаме с ясни данни, смятам, че ще успеем да разработим подходящо лечение. Тъй като вашият случай е уникален, ще се наложи да експериментираме. Може би ще трябва да опитаме няколко варианта преди да установим оптималния.

Съвсем разумно.

— За дни ли става дума? Или за седмици? За месеци? За години?

— Не, не чак за месеци. Ако това ви успокоява, мисля, че до следващия пристъп ще мине известно време. Всъщност това ми дава една идея… — Неврологът съсредоточено започна да пише нещо на комуникационния пулт. Майлс се изправи и тихо излезе от кабинета.

* * *

Завари Илян да седи на пейката под витото стълбище. Беше се изкъпал, избръснал, вчесал и носеше пълна униформа с всичките си отличия. За миг Майлс ужасено си помисли, че: 1) Илян се е объркал и се е приготвил за доклад при императора или 2) самият той се е объркал и Илян наистина отива на доклад при императора.

— Какво става, Саймън? — престорено небрежно попита Майлс.

— А, ти ли си? Къде ходи? Да, във Военната болница, нали ми каза. Лейди Алис ме помоли да я придружа на концерт.

— На концерт ли? Не знаех, че обичаш концерти. Къде?

— Във филхармонията. Не знам дали обичам концерти. Въпреки че много пъти съм охранявал сградата, когато Грегор е бил там, никога не съм имал възможност да седна и да слушам музиката. Може би най-после ще открия защо всички мили хора като леля ти ходят на концерти.

— Сигурно за да ги видят — рече Майлс. — Макар че това навярно не е единствената причина, поради която местата се запазват за две години напред. Твърдят, че филхармонията на Ворбар Султана била най-добрата на Бараяр.

Концерт, колко неочаквано! Първата публична поява на Илян след инцидента определено щеше да обогати столичните слухове. Той изглеждаше така, както винаги, когато си даваше труд да играе ролята на имперски офицер. Белегът на главата му почти беше заздравял и когато вчешеше отгоре оредяващата си коса, изобщо не се забелязваше, освен ако човек не го търсеше специално. Трудно можеше да се направи разлика дори между сегашния му смътно неуверен поглед и предишния му разсеяно затворен вид. Но ако наистина се касаеше за саботаж, някаква атака… дали някой отново щеше да опита?