Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 7

— Тя е парализирана в емоционално отношение — бе рекла веднъж дона Криста, когато Пипо я попита. — Никой не може да се сближи с нея. Тя се кълне, че е напълно щастлива и че не вижда причини нещо да се променя.

А ето че сега дона Криста бе дошла в Станцията на зенадора, за да разговаря с Пипо за Новиня. И защо точно с Пипо? Можеше да се досети само за една причина, директорката на училището да дойде при него тъкмо заради това сираче.

— Да не би да искаш да повярвам, че за всичките тези години, през които Новиня бе в училището ти, аз съм единственият, който се е поинтересувал за нея?

— Не си единственият — отвърна тя. — Имаше голям интерес към нея преди две години, когато папата обяви родителите й за светци. Всички тогава питаха дали дъщерята на Жусто и Сида, Ос Венерадос, е забелязала някакви чудотворни събития, свързани с родителите й, каквито са виждали мнозина други.

— Наистина ли я питаха за това?

— Имаше слухове и епископ Перегрино трябваше да ги провери. — Дона Криста бе много сдържана, когато говореше за младия духовен водач на колонията Лузитания. Ала се знаеше, че йерархията никога не е била много-много на почит в Ордена „Фильос да Менте де Кристо“. — Отговорът й бе поучителен.

— Мога да си представя.

— Тя рече, ни повече, ни по-малко, че ако родителите й наистина чуват молитвите и имат някакво влияние на небето, та да бъдат изпълнени те, тогава защо не са отговорили на нейната собствена молитва да се завърнат от смъртта? Това би било едно полезно чудо, рече тя, а и има такива прецеденти. Ако Ос Венерадос наистина притежават силата да творят чудеса, тогава това би трябвало да означава, че не са я обичали достатъчно, та да отговорят на молитвата й. Тя предпочитала да вярва, че родителите й още я обичат и просто нямат достатъчно сила да действат.

— Родена софистка — рече Пипо.

— Софистка и специалистка по вината: тя каза на епископа, че щом папата е обявил родителите й за светци, то е все едно църквата да каже, че родителите й я мразят. Молбата за канонизирането им била доказателство, че Лузитания я презирала; а ако бъде удовлетворена, то ще е доказателство, че самата църква е презряна. Епископ Перегрино стана син-зелен.

— Но все пак изпрати молбата.

— За доброто на общността. А пък и наистина е имало чудеса.

— Някой ще докосне ковчега с мощите им и главоболието му ще изчезне, и тогава ще извика „Милагре — ос сатуш ме абесуарам!“ Чудо! — светците ме благословиха!