Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 27

Гласът в ухото му обаче бе споменал за мъчения, за ритуално убийство, подобно на екзекуцията на едно от самите прасенца. Прасенцата нямаха кошерно мислене, не бяха бъгери и Ендър Уигин трябваше да узнае защо бяха постъпили така.

— Кога научи за смъртта на ксенолога?

Ендър се обърна. Беше Пликт. Вместо да се върне в Пещерите, където живееха студентите, тя го бе последвала.

— Докато разговаряхме.

Той докосна ухото си; имплантираните терминали бяха скъпи, но не бяха чак такава рядкост.

— Проследих новините преди лекцията. Тогава в тях нямаше нищо подобно. Ако по ансибала се получи някаква голяма новина, то ще да има бързо съобщение. Освен ако не получаваш новините направо по ансибала.

Пликт очевидно мислеше, че е попаднала на голяма загадка. Всъщност така си и беше.

— Говорителите имат висок приоритет на достъп до публичната информация — каза той.

— Да не би някой да те е помолил да говориш от името на мъртвия ксенолог?

Той поклати глава:

— Лузитания е с католически лиценз.

— Точно това имам предвид — рече тя. — Те нямат свой Говорител там. Но въпреки това би трябвало да допуснат идването на Говорител, ако някой го поиска. А Трондхайм е най-близката планета до Лузитания.

— Никой не е пожелавал да отиде Говорител.

Пликт го дръпна за ръкава:

— Защо си тук?

— Знаеш защо съм дошъл. Говорих от името на Вутан.

— Знам, че си дошъл със сестра си Валънтайн. Тя е много по-популярна учителка от теб — тя отговаря на въпросите с отговори; а ти им отговаряш с нови въпроси.

— Така е, защото тя знае някои отговори.

— Говорителю, трябва да ми кажеш. Опитах се да понауча нещо за теб, бях любопитна. Името ти например, откъде идваш. Всичко е засекретено. Толкова дълбоко засекретено, че дори не мога да открия какво е равнището на достъп. И самият Бог не би могъл да надникне в житието ти.

Ендър я хвана за раменете, погледна я в очите:

— Изобщо не ти влиза в работата какво е равнището на достъп.

— Ти си по-важен, отколкото хората си мислят, Говорителю — рече тя. — Ансибалът ти съобщава нещата, преди да ги съобщи на когото и да било другиго, нали? И никой не може да потърси информация за теб.

— Никой не се е и опитвал. Защо тъкмо ти?

— И аз искам да стана Говорител — отвърна тя.

— Давай тогава. Компютърът ще те подготви. Това не е като религия — няма нужда да запаметяваш никакви катехизми. А сега ме остави на мира.

Той лекичко я бутна. Тя залитна, а той се обърна и си тръгна.

— Бих искала да говоря от твое име! — извика тя.

— Още не съм умрял! — изкрещя й в отговор той.

— Знам, че ще отидеш на Лузитания! Знам го!

Тогава знаеш повече от мен, рече си наум Ендър. Но както си вървеше, той потрепери, макар слънцето да печеше и да бе навлякъл три пуловера, за да се предпази от постоянния студ. Не бе подозирал, че Пликт може да бъде толкова емоционална. Очевидно тя искаше да се отъждестви с него. Плашеше го фактът, че това момиче толкова отчаяно се нуждае да получи нещо от него. Бе преживял сума години, без да установи истински отношения с когото и да е, освен със сестра си Валънтайн — с нея и с мъртвите, разбира се, от чието име Говореше. Всички останали хора, на които държеше, бяха мъртви. Той и Валънтайн ги бяха надживели с векове, преди много светове.