Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 230

Отпървом си помисли, че Олядо или някой от кабинета на Боскиня бе създал за него нова програма. Ала Олядо само погледна разсеяно какво правеше терминалът и отсече:

— Бакяна.

„Страхотно.“

А когато изпрати съобщение до кабинета на кметицата, тя изобщо не го получи. Вместо това дойде да го види Говорителя на мъртвите.

— Значи терминалът ти е от голяма полза — рече Ендър.

Миро не отговори. Мъчеше се да отгатне защо кметицата бе изпратила Говорителя да отговори на бележката му.

— Кметицата не е получила съобщението ти — рече Ендър. — Аз го получих. И ще е най-добре да не споменаваш никому какво може да прави терминалът ти.

— Защо? — попита Миро. Това бе една от малкото думи, които можеше да произнесе, без да я заваля.

— Защото не ти помага нова програма. А човек.

Миро се засмя. Никой човек не можеше да бъде толкова бърз, колкото програмата, която му помагаше. Тя беше по-бърза всъщност и от повечето програми, с които бе работил досега, много мощна и интуитивна; по-бърза от човек, но по-умна от програма.

— Мисля, че е една моя стара приятелка. Поне тя ми каза за съобщението ти до кметицата и подметна, че е добра идея да се запази дискретност. Нали разбираш, тя е малко свенлива. Няма много приятели.

— Колко са?

— В този момент — точно двама. А в продължение на няколкото хиляди години досега — точно един.

— Не е човек — рече Миро.

— Раман — отвърна Ендър. — По човек от повечето хора. Ние се обичахме много време, помагахме си, разчитахме един на друг. Но през последните няколко седмици, откакто дойдох тук, се поотдалечихме. Аз съм повече обзет от живота на хората около себе си. От семейството ти.

— Мама.

— Да. Майка ти, братята и сестрите ти, работата с прасенцата, работата за Царицата на кошера. Моята приятелка и аз преди разговаряхме непрекъснато. Сега нямам това време. Понякога сме наранявали взаимно чувствата си. Тя е самотна и мисля, че си е избрала друг компаньон.

— Няо кувро.

„Аз не искам такъв.“

— Не, искаш — рече Ендър. — Тя вече ти е помогнала. Сега знаеш, че съществува, и ще откриеш, че тя е… добър приятел. Не би могъл да имаш по-добър. По-верен. По-полезен.

— Нещо като кученце?

— Не ставай глупав — каза Ендър. — Запознавам те с четвъртия извънземен вид. Предполага се, че си ксенолог, нали така? Тя те познава, Миро. Твоите физически проблеми не означават нищо за нея. Тя изобщо няма тяло. Тя съществува всред филотичните смущения на ансибалните комуникации между Стоте свята. Това е най-интелигентното живо същество и ти си вторият човек, комуто е избрала да се разкрие.

— Как? Как е станало? Откъде ме знае, че да ме избере?