Читать «Говорителя на мъртвите» онлайн - страница 193

— Ти ни се подиграваш. Ти не вярваш в рая.

— Но вие вярвате! Ами мъчениците, епископ Перегрино? Не са ли отнесени те право в рая?

— Разбира се, че са. Но хората, които са ги убили, са били зверове. Убийството на светци не ги оправдава, а носи проклятие на душите им в ада завинаги.

— Ами ако умрелите не отиват в рая? Ами ако умрелите се прераждат за нов живот, и то пред очите ви? Какво ще кажете, ако при смъртта на някое прасенце, те полагат тялото му така, че да пусне корени и да се превърне в нещо друго? Какво ще кажете, ако то се превръща в дърво, което живее още петдесет, сто или петстотин години?

— За какво говориш? — попита епископът.

— Да не искаш да кажеш, че прасенцата някакси претърпяват метаморфоза и се превръщат от животно в растение? — попита дом Кристау. — Елементарната биология предполага, че това е малко вероятно.

— То е практически невъзможно — рече Ендър. — Ето защо на Лузитания от Десколадата са оцелели само няколко вида. Защото само няколко са били в състояние да претърпят тази трансформация. Когато прасенцата убият някого от своя народ, той се превръща в дърво. И дървото запазва поне част от интелигентността му. Защото днес видях как прасенцата пеят на едно дърво и без то да бъде докоснато с някакъв инструмент, се самоизкорени, падна и прие онези форми на дървен материал и кора, от които се нуждаеха прасенцата. И това не беше сън. Миро, Уанда и аз го видяхме с очите си, чухме песента им, пипнахме дървото и се молихме за душата на умрелия.

— Това какво общо има с решението, което трябва да вземем? — попита настоятелно Боскиня. — Значи гората се състои от мъртви прасенца. Това е въпрос за учените.

— Онова, което исках да ви кажа, е, че когато прасенцата са убили Пипо и Либо, те са смятали, че им помагат да се трансформират в следващия стадий на съществованието си. Те не са зверове, те са рамани, отдали най-високата почит на хората, които са им служили толкова добре.

— Още една морална трансформация, така ли? — попита епископът. — По същия начин, по който в днешното си Говорене ни накара да видим Маркос Рибейра отново и отново и все в различна светлина, сега искаш да ни убедиш, че прасенцата са благородни? Много добре, нека са благородни. Но аз няма да въстана против Конгреса с всичкото последващо страдание, само за да могат нашите учени да научат прасенцата как да правят хладилници.

— Моля ви — рече Новиня.

Вгледаха се в нея с очакване.

— Казахте, че са ни взели всички файлове, нали? И са ги прочели?

— Да — отвърна Боскиня.

— Тогава те вече знаят какво е имало в моите файлове. За Десколадата.

— Да — рече Боскиня.

Новиня скръсти ръце в скута си:

— Няма да има никаква евакуация.

— И аз така мислех — рече Ендър. — Затова помолих Ела да те доведе.

— Защо няма да има евакуация? — попита Боскиня.

— Заради Десколадата.

— Глупости — каза епископът. — Твоите родители намериха лек за нея.