Читать «Планетата на Шекспир» онлайн - страница 96
Клифърд Саймък
— Не мисля, че ще успее — обяви Никодим. — Опитва се да ни каже нещо, но няма как да го стори. Не може да ни достигне.
— Езерото може да разговаря с нас — каза Хортън. — Езерото разговаряше с мен.
Никодим повдигна рамене в знак на примирение.
— Тези същества са различни. Друг вид разум, друг вид сигнал.
Очите на Хищника се отвориха.
— Той се съживява — рече Никодим. — Ще го боли. Ще се върна в лагера. Мисля, че имам някаква инжекция.
— Не — простена слабо Хищника. — Никаква игла в задника. Няма да е за дълго. Чудовището мъртво ли е?
— Съвсем мъртво — отговори Хортън.
— Хубаво — каза Хищника. — Прерязах му проклетото гърло. Много ме бива за това. Добре се справям с чудовищата.
— Не трябва да се безпокоиш — рече му Хортън. — След малко ще се опитаме да те преместим. Ще те пренесем в лагера.
Хищника затвори уморено очите си.
— Не в лагера — отвърна той. — И тук е добре, както където и да е.
Закашля се, задавен от приток на кръв, която се изля от устата му и се стече по гърдите му.
— Какво стана с дракона? — запита Хортън. — Вижда ли се някъде?
— Сгромоляса се оттатък Езерото — отговори Илейн. — Нещо не бе наред. Не можеше да лети. Опита се да лети и падна.
— Стоял е дълго във времето — каза Никодим.
Охлювът повдигна пипалото си и докосна рамото на Хортън, за да привлече вниманието му. Посочи към брега, където чудовището лежеше като черна купчина на земята. После потупа три пъти Хортън и три пъти себе си. От тялото му израсна ново пипало и с двете пипала то направи движение, като че ли искаше да вдигне Хищника и да го притисне силно към себе си, да го залюлее, да го прегърне нежно.
— Опитва се да ни каже благодаря — изтълкува Никодим. — Опитва се да благодари на Хищника.
— Може би се опитва да ни каже, че може да му помогне — възрази Илейн.
— Нищо не може да ми помогне — рече Хищника, отвори очи и се огледа. — Просто ме оставете тук. Не ме местете, преди да умра.
Закашля се отново.
— И не ми разправяйте от милост, че не умирам. Ще постоите ли с мен, докато се свърши?
— Ще останем при теб — отвърна Илейн.
— Хортън?
— Да, приятелю мой.
— Ако това не се бе случило, щяхте ли да ме вземете? Не бихте ме оставили тук. Щяхте ли да ме вземете, когато си тръгнехте от планетата?
— Щяхме да те вземем — отговори Хортън. Хищника затвори отново очи.
— Знаех си, че ще го направите въздъхна той. — Винаги съм знаел.
Денят вече бе настъпил и слънцето се бе издигнало на педя над хоризонта. Наклонената слънчева светлина блестеше върху Езерото.
Сега, помисли си Хортън, няма значение, че тунелът е затворен. Хищника няма да бъде повече изгнаник на това място, което мразеше. Илейн ще си тръгне с Кораба и няма да е необходимо да оставаме още. Каквото е било предвидено да се случи на тази планета, вече е станало и е свършено. И бих искал, продължи той, да мога да разбера, може би не сега, но някой ден, за какво е било всичко това.
— Картър, виж! — каза Никодим с тих напрегнат глас. — Страшилището…