Читать «Планетата на Шекспир» онлайн - страница 9

Би трябвало да кажа молитва за тях, реши той, въпреки че никога по-рано не бе чел молитва, нито дори помислял да се моли. Предположи обаче, че бе възможно молитва от такъв като него да е недопустима или за хората, лежащи тук, или за някое божество, което би надало ухо да я чуе. Но това бе жест — слаба и плаха надежда, че някъде там все пак би могло да има кой да слуша молитвите.

А ако се помолеше, какво щеше да каже? Господи. оставяме тези същества в твоите ръце…

И след като бе изрекъл това? След като веднъж бе започнал добре?

Можеш да му изнесеш цяла лекция, рече Кораба. Можеш да му разясниш значението на тези същества, които толкова те вълнуват. Или можеш да ги защитиш и да приведеш доводи в тяхна полза, когато те нямат нужда от защита и са над всякакви доводи.

Подиграваш ми се, каза Никодим.

Ние не се подиграваме, отвърна Кораба. Ние сме над всякаква подигравка.

Трябва да кажа няколко думи, поде пак Никодим. Биха го очаквали от мен. Земята би го очаквала от мен. Някога и ти бе човек. Мисля, че би трябвало да проявяваш в случаи като този малко човечност.

Ние жалим, отговори Кораба. Плачем. Изпитваме вътрешна тъга. Но тъжим при смърт, а не когато оставяме мъртвите на такова място. За тях няма значение къде ще ги оставим.

Нещо трябваше да се каже. настояваше пред себе си Никодим. Нещо тържествено и официално, нещо в стила на заучен ритуал, добре казано и тъкмо на място, защото те щяха да бъдат тук завинаги, присадена прах от Земята. Въпреки цялата ни логика в търсенето на усамотение за тях, не трябваше да ги оставяме тук. Трябваше да потърсим зелена и приятна планета.

Няма зелени и приятни планети, обади се Кораба.

След като не мога да намеря подходящи думи, рече роботът на Кораба, ще имаш ли нещо против, ако поостана малко? Поне би трябвало да им окажем внимание, като не бързаме да си вървим.

Постой, отвърна Кораба. Разполагаме с цяла вечност.

— Знаеш ли — каза Никодим на Хортън. — така и не успях да кажа нищо.

Имаме посетител, обяви Кораба. Дойде от хълмовете и чака точно пред рампата. Трябва да излезете да го посрещнете. Но бъдете нащрек и предпазливи и дръжте ръце върху оръжията си. Изглежда опасен тип.

5

Посетителят бе спрял на около шест-седем метра отвъд края на рампата и ги чакаше, когато Хортън и Никодим излязоха да го посрещнат. Беше висок колкото човек и стоеше на два крака. Ръцете му, увиснали вяло край тялото, не завършваха като ръце, а се разклоняваха в пипала. Не носеше дрехи. Тялото му бе покрито с оскъдна, линееща козина. Че съществото бе мъжко, се виждаше доста явно. Главата му сякаш бе гол череп. Беше лишена от коса или козина и кожата и бе здраво опъната върху структурата на костите. Челюстите бяха големи и удължени в едра муцуна. Изострените и продълговати зъби от горната челюст излизаха отвън и донякъде наподобяваха двата зъба на примитивния саблезъб тигър от древната Земя. Дългите и островърхи уши, залепени за черепа, изглеждаха твърди и стърчаха над голата заоблена глава. Всяко ухо завършваше с ярко червено пискюлче.

Когато стигнаха долния край на рампата. съществото ги заговори с гръмлив глас.