Читать «Планетата на Шекспир» онлайн - страница 7

— Слушай — възпротиви се Хортън, в това, което казваш, няма никакъв смисъл. Имаше и други кораби…

Може би някои от тях са намерили подходящи планети, рече Кораба, скоро след като са тръгнали. В такъв случай те са се върнали благополучно на Земята.

— Но ти си продължил нататък и все по-нататък.

Изпълнявахме нарежданията, отвърна Кораба.

— Искаш да кажеш, че си търсил планети.

Търсенето не бе ограничено по време, забеляза Кораба.

— Предполагам, че е така — каза Хортън, — въпреки че това е нещо, за което не сме мислили. Имаше толкова много неща. за които изобщо не бяхме помислили. И много неща, предполагам, за които въобще не ни казаха. Тогава отговори ми на следния въпрос. Да допуснем, че не бе намерил тази планета. Какво щеше да направиш?

Щях да продължа да търся.

— Може би милион години?

Ако е необходимо, и милион години, съгласи се Кораба.

— А сега, след като си я намерил, не можем да се върнем.

Това е вярно, потвърди Кораба.

— Тогава каква е ползата, че сме я намерили? — попита Хортън. — Намерихме я, а Земята никога няма да научи за това. Мисля си, че истината е, че ти не желаеш да се върнеш. Там няма да има нищо за теб.

Кораба не отговори.

— Отговори ми — извика Хортън. — Признай си.

— Вече няма да получите никакъв отговор — обади се Никодим. — Кораба ще пази мълчаливо достойнството си. Вие го обидихте.

— Да върви по дяволите Кораба — рече Хортън. — Чух достатъчно. Искам да получа някои отговори от теб. Кораба каза, че другите са мъртви…

— Имаше повреда — обясни Никодим. — Около сто години след излитането. Една от помпите престана да работи и камерите се нагорещиха. Успях да спася само вас.

— Защо мен? Защо не някой от другите?

— Много просто. Вие бяхте първи по ред отвърна логично Никодим. — Бяхте в камера номер едно.

— Ако бях в камера номер две, щеше да ме оставиш да умра.

— Не оставих никой да умре. Успях да спася само един от спящите. Когато свърших, бе прекалено късно за останалите.

— Направил си го по реда на номерата?

— Да — каза Никодим. — Направих го по реда на номерата. Има ли по-добър подход?

— Не — съгласи се Хортън. — Не, предполагам, че няма. Но когато трима от нас са били мъртви, никой ли не е помислил да се прекрати експедицията и да се върнем на Земята?

— Никой не е помислил за това.

— Кой взе решението? Предполагам, че е бил Кораба.

— Нямаше решение. Никой не го е споменавал.

Всичко се бе объркало, помисли си Хортън. Ако някой бе седнал и подготвил това с пълна концентрация и всеотдайност, граничеща с фанатизъм, не би могъл нарочно да обърка повече нещата.

Кораб с един човек и един прост и глупав робот — господи, каква експедиция! И освен това безсмислена еднопосочна експедиция. Със същия успех можехме и да не тръгваме, реши той. Само че ако не бяха тръгнали, досети се той, сега щеше да е мъртъв от векове.