Читать «Презгранично пътуване. Изчезналата миниатюра» онлайн - страница 6
Ерих Кестнер
Нищо на тоя свят не е съвършено. Но сега трябва да спирам. Отминахме Фрайласинг. Следващата гара се нарича Райхенхал.
Презгранично пътуване
Тъкмо се върнах от Залцбург; сега съм на едно от високите столчета в бара на хотела, полунощ вече е минала и пия от толкова обичаната „Шарлотенбургско-пилзенска напитка“, както моите приятели са кръстили прекрасната смесица от шампанско и бира.
За последен път бях в Залцбург преди шест години. Но когато днес по обяд двамата с Карл седяхме в градината на Щигелброй в дъното на „Велт“ и гледахме надолу към града на войнствените архиепископи със силно развит художествен усет, отново бях поразен. И красотата може да те разтърси.
Изгледът на тия половин дузина дворци, свързани помежду си чрез портали, колонади и ходници, както и най-разнообразните кули и покриви, които ясно повтарят още веднъж комплексната структура на площада — тази гледка е единствена по рода си северно от Алпите. Нищо чудно, че духовните князе, създали Залцбург, са поискали да изградят и са изградили една резиденция от италиански тип.
Съзвучието на различни багри и отсенки, които са така жизнерадостни, прави съвършено нещо, което не се нуждае от съвършенство. Покривите блещукат зелени, сиви като плочници и яркочервени като миниум. Над всичко се издигат мраморнобелите кули на катедралата, тъмносивият, виненочервен и напръскан с бяло покрив на францисканската църква, стариннорозовите кули на съборната църква с белите статуи на светци, сивозеленикавата кула на камбанарията и редица други почервенели от ръжда и зеленясали кубета и покриви на кули. Човек вижда пред себе си истинска симфония.
Карл ми разправи, че Волф Дитрих фон Райтенау, по майчина линия от рода Медичи, един от ония лудо влюбени в гербовете и оръжията ренесансови владетели, които се наричали архиепископи, някъде около 1600-ната година наредил да сринат старата църква и над сто жилища, за да издигнат на тяхно място нова катедрала. Той призовал един ученик на Паладий, който поставил основите. После строителните намерения замрели, защото от непредпазливост Волф Дитрих се заплел в някаква война с Бавария и бил затворен до смъртта си в своята собствена крепост в най-високата част на Залцбург. Марк Ситик фон Хоенемс, неговият братовчед и наследник, призовал друг италиански строител. Той извадил от земята вече поставените основи и почнал отначало. Едва при управлението на граф Парис Лодрон, следващият архиепископ, катедралата била завършена.
Това станало през 1628 година, следователно през тридесетгодишната война, която изобщо не засегнала Залцбург: „Hic habitat felicitas!“
Тия трима абсолютни владетели наложили пълно архитектонично съвършенство на своята резиденция. На техните наследници, църковните князе, живели през времето на барока и рококото, останало само едно: пространствено да разширяват вече постигнатото съвършенство. Това намерило израз в замъците, строени извън тогавашния град и предназначени за метреси; в парковете и градините за увеселение, пълни с издялани от камък причудливи животни и фигури от митологията. Когато Залцбург бил завършен в строително отношение, архиепископите призовали от Италия други изкуства: музиката и театъра. Дори и бащата на Моцарт успял да се издигне само до втори капелмайстор, защото и през осемнадесети век първият капелмайстор все още трябвало да бъде италианец.
