Читать «Презгранично пътуване. Изчезналата миниатюра» онлайн - страница 2

Ще ви изброя само няколко от заниманията му, които основателно не могат да бъдат доведени докрай, и съм почти сигурен, че няма да го лишавате повече от онова безрезервно възхищение, което той заслужава и към което би следвало да се добави дори и лек благоговеен страх.

Георг работи между другото върху една книга, озаглавена „За подчинителното наклонение в немски език, вземайки предвид старовисоконемския, средновисоконемския и раннонововисоконемския строеж на изречението“.

В един от неговите пет работни кабинета са струпани на купища в сандъци и в кутии сума извлечения на тази тема от съчиненията на по-стари и по-нови писатели, а на вратата на стаята е окачена табела за подчинителното наклонение със заплашителния надпис: „Consecutio temporum!“3

На съседната врата има надпис: „Античност и християнство!“ И зад тази врата също са струпани препълнени догоре шкафове, кутии и сандъци. Тук Георг скътва резултатите и познанията си във връзка със замисленото от него фундаментално произведение „Относно променливите влияния, оказвани от античността и християнството върху средноевропейското изкуство и култура“.

Доколкото съм разбрал, в случая става въпрос за проследяване на развитието на две довлечени отвън болести, които открай време — настъпвайки понякога едновременно, понякога с циклична последователност — тормозят един организъм, наречен Средна Европа. Горе-долу от 1000-та година от нашата ера споменатият географски район представлява патологичен случай за изследователите на културната история — тъй поне твърди Георг.

Клетият човек!

На третата врата виси надпис „Стенография!“ От десет години насам Георг работи над един нов-новеничък краткопис, в който ще бъдат отстранени всички недостатъци на досегашните стенографски системи и който ще предлага огромни предимства. Целта на Георг е насочена към увеличаване броя на сричките, които могат да бъдат написани за една минута, и то с помощта на метод, даващ възможност да се изписват цели изречения, без да се вдига моливът. Той е напълно уверен, че тогава съвсем спокойно ще могат да се стенографират по триста срички в минута. Тъй като и най-бързият оратор не е в състояние да произнесе повече от двеста и петдесет срички в минута, не ми е съвсем ясно какво значение ще има проектът да се стенографират триста. Георг обаче се е хванал с безразсъдна упоритост за тази работа. Прилича на истински Сизиф, който се е нагърбил с тази работа съвсем доброволно.

Никой няма да се изненада, ако чуе, че и тая работа е още по детски терлички.

Не мога в момента да си спомня какво точно гласяха надписите върху табелките на другите врати. Сигурно е обаче едно: във всяка от петте работни стаи има — освен съответните книги, шкафовете, сандъците и кутиите — и по едно писалище.

Пет писалища, значи, пет стола зад писалищата, пет мастилници, пет бележника и пет календара, на които са отбелязани срокове! И тъй, тайнственият Георг снове между своите незавършени жизнени дела, работи ту над едно, ту над друго от тях, броди, потънал в дълбоки мисли, ту насам, ту натам. Секретарката, която има и която нарича „леличката“, прави малко объркано впечатление. Това обаче е наистина извинително.