Читать «Лошо място (Част ІI)» онлайн - страница 95

— Накратко — обобщи Боби — докато си си казвала, че си омъжена за свободомислещ човек от типа на младия Джеймс Гарнър, излиза, че всъщност твоят съпруг е бил от типа на Чарлс Бронсън, без възрастта да има някакво значение.

— Мога да живея с тебе всякак, Чарли.

— Сериозно ти говоря. Е, почти. Прехвърлил съм трийсетте, не съм дете. Отдавна е трябвало да проумея тези неща за себе си.

— Така е станало.

— А?

— Обичаш реда, разума, логиката — затова си се захванал с твоята работа, в която можеш да поправяш злините, да помагаш на невинните, да наказваш лошите. Затова споделяш Мечтата с Чен: да уредим мъничкото си семейство, да излезем от хаоса на днешния свят и да си купим мир и спокойствие. Затова не ми позволи онзи Урлицър 950 — мехурчетата и скачащите газели ти идват малко множко, а?

Боби замълча за миг, учуден от нейния отговор.

На запад се простираше безкрайната морска шир.

— Може би си права — промълви Боби. — Може би винаги дълбоко в себе си съм знаел какъв съм. Но не е ли притеснително колко дълго време съм се самозаблуждавал?

— Не си. Ти си свободомислещ и мъничко от типа на Чарлс, което е хубаво. Иначе изобщо не бихме могли да общуваме, защото няма по-голям Бронсън от мен, с изключение може би на самия Бронсън.

— Божичко, тук си права! — възкликна Боби и двамата се засмяха.

Скоростта на тойотата беше паднала под сто и десет. Джули пак качи на сто и трийсет и попита:

— Боби… за какво всъщност мислиш?

— За Томас.

— Защо Томас? — погледна го тя.

— Откакто дойде потокът думи, не мога да се отърва от чувството, че е в опасност.

— Че какво общо има Томас?

— Не зная. Но ще ми олекне, ако намерим телефон и се свържем с „Чиело Виста“. Само… само за да сме сигурни.

Джули рязко намали скоростта. След пет километра излязоха от магистралата и приближиха една бензиностанция. Имаше стоянка за пълно обслужване. Докато служителят миеше прозорците, проверяваше маслото и пълнеше резервоара с безоловен бензин, двамата влязоха, за да се обадят по автомата.

Телефонът беше от най-новите електронни модели и можеше да се ползва с всичко: от монети до кредитни карти. Беше поставен на стената до лавица с бисквити, шоколади и ядки. Имаше и автомат за презервативи, на видно място, благодарение на създадения от СПИН обществен хаос, Боби използва абонатната им телефонна карта, за да се обади в дома „Чиело Виста“ в Нюпорт.

Телефонът не даваше нито свободно, нито заето. Боби чу поредица странни електронни сигнали, после глас на запис го уведоми, че временно има смущения в резултат на неясни повреди по линията. Монотонният глас му предложи да позвъни по-късно.

Боби се обади в централата и помоли да го свържат със същия номер, но пак безуспешно.

— Съжалявам, господине. Моля обадете се по-късно — каза телефонистката.

— Какви проблеми може да има по линията?

— Не мога да ви кажа, господине, но със сигурност връзката ще се възстанови скоро.

Боби държеше слушалката настрани, така че и Джули да чува разговора. Той затвори телефона и я погледна.

— Хайде да се връщаме. Имам предчувствието, че Томас има нужда от нас.