Читать «Лошо място (Част ІI)» онлайн - страница 3

Боби пак се обърна към Франк и каза:

— Ами ако по някакъв начин можеш да се телепортираш, да се преместваш в пространството за частица от секундата?

— Но това е… вълшебство — възрази Франк. — Не вярвам във вълшебства.

— О, аз пък вярвам — отговори му Боби. — Не във вещици, магии и духове в бутилки — вярвам, че могат да се случват фантастични неща. Самият факт, че светът съществува, че сме живи, че можем да се смеем, да пеем, да усещаме допира на слънцето върху кожата… това ми се струва истинско вълшебство.

— Да се телепортирам ли? Дори и да мога, не зная, че притежавам такива способности. Очевидно първо трябва да заспя. Което означава, че телепортирането трябва да е функция на подсъзнанието и не зависи от волята ми.

— Не спеше, когато се появи отново в болничната стая или пък следващите пъти — обади се Хал. — Може би първия път, но после не. Очите ти бяха отворени. Разговаряше с мене.

— Но аз не помня — каза Франк притеснено. — Помня само, че заспах, после изведнъж се озовах буден в леглото, потиснат и объркан, а вие всички бяхте около мен.

Джули въздъхна.

— Телепортиране. Как е възможно?

— Нали видя? — Боби сви рамене, сетне взе чашата кафе и отпи. Изглеждаше по-спокоен от всички останали в стаята, сякаш да имаш клиент с изумителни психични способности е ако не в реда на нещата, то поне неизбежно, както дългогодишният опит в занаята би трябвало да ти подсказва.

— Видях как изчезна — съгласи се Джули, — но не съм сигурна дали това е доказателство, че той… се телепортира.

— Когато изчезна — не отстъпваше Боби, — той е отишъл някъде. Нали така?

— Ами… да.

— Е, преместването от едно място на друго само за миг, като проява на волята… поне за мен си е чисто телепортиране.

— Но как? — попита Джули.

Боби пак сви рамене.

— Засега няма никакво значение. Просто приеми предположението за телепортирането като отправна точка.

— На теория — подсказа Хал.

— Добре — съгласи се Джули. — Нека предположим теоретично, че Франк може да се телепортира.

За Франк, откъснат от собствените си преживявания заради амнезията, това беше все едно като да предположи, че желязото е по-леко от въздуха, за да приеме аргумента за възможността цепелинът да лети. Въпреки всичко реши да го приеме.

Боби продължи:

— Добре, тогава предположението ни обяснява състоянието на дрехите.

— Как? — недоумяващо попита Франк.

— Ще стигна и до дрехите. Слушай. Първо, да допуснем, че телепортирането изисква атомите на тялото ти временно да се разделят и миг по-късно пак да се съединят на друго място. Същото важи за дрехите и за всичко останало, което си хванал здраво, като например решетката на леглото.