Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 8

Само живота си.

— Не знам. Тази част със стрелбата никак не ми хареса.

— А бе това си е все едно да шофираш из улиците на Джърси — утеши ме Кони. — Свиква се. Според мен самият живот в Ню Джърси е предизвикателство. Я виж всички токсични отпадъци, огромните тирове и въоръжените шизофреници. Имам предвид, какво пък толкова, ако още един идиот реши да стреля по теб?

Това общо взето отговаряше на моята философия. А десетте бона бяха дяволски съблазнителни. Щях да успея да платя на кредиторите си и да си оправя живота.

— Добре — казах. — Ще го направя.

— Но първо трябва да поговориш с Вини — каза Кони, завъртя стола си към кабинета на Вини и кресна: — Хей, Вини! Имаш новопостъпил.

Вини беше на четиридесет и пет години и метър и седемдесет с подложките в обувките. Имаше слабото, стегнато тяло на пор. Носеше обувки с остри върхове, падаше си по жени с големи цици и тъмнокожи млади мъже и шофираше кадилак севил.

— Стеф иска да се захване с издирване на престъпници — съобщи му Кони.

— В никакъв случай. Прекалено опасно е — възпротиви се Вини. — Повечето от агентите ни са били охранители. А и трябва да знаеш нещо за полицейските методи.

— Мога да науча всичко — казах самоуверено.

— Първо научи. После ела тук.

— Имам нужда от работа сега.

— Това си е твой проблем.

Реших, че е настъпил моментът да проявя твърдост.

— Ще го направя и твой проблем, Вини. Ще си поговоря надълго и нашироко с Лусил.

Лусил беше съпругата на Вини и единствената жена в Бърг, която не знаеше нищо за страстта на Вини към извратен секс. Очите й бяха плътно затворени и не беше моя работа да ги отварям. Разбира се, ако някога ме попиташе… е, това щеше да е друга работа.

— Изнудваш ме? Собствения си братовчед?

— Отчаяна съм.

Той се обърна към Кони.

— Дай й няколко леки случая. Нещо, свързано с работа по телефона.

— Искам този случай. — Посочих папката на бюрото на Кони. — Искам десетте бона.

— А, не. Става дума за убийство. Въобще не трябваше да му плащам гаранцията, но човекът е от Бърг, а и съжалих майка му. Повярвай ми, не ти трябват подобни неприятности.

— Имам нужда от парите, Вини. Дай ми шанс да го заловя.

— Да бе, когато ми цъфнат налъмите — отвърна той. — Ако този тип не бъде заловен, аз съм вътре със сто хиляди долара. Не мога да изпратя след него аматьор.

Кони завъртя очи.

— Човек може да си помисли, че парите излизат от джоба на тоя пинтия. А всъщност плаща застрахователната компания и рискът не е толкова голям.

— Дай ми една седмица, Вини — примолих се. — Ако не го заловя за една седмица, можеш да го предадеш на някой друг.

— Не бих ти дал и половин час.

Поех си дълбоко дъх, наведох се към Вини и зашепнах в ухото му.

— Знам всичко за мадам Зарецки и камшиците и веригите й. Знам и за момчетата. Знам дори за патицата.

Вини не каза нищо, само стисна устни така, че побеляха. Разбрах, че съм го пипнала. Лусил щеше да повърне, ако научеше какво е направил с патицата.

А после щеше да разкаже на баща си, Хари Чука, а Хари на свой ред щеше да отреже пишката на Вини.