Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 5

Майка ми продължи енергично:

— Добре де, ами Бърни Кунц? Видях го в химическото чистене и той ме пита за теб. Мисля, че е доста заинтересован. Мога да го поканя на кафе и торта.

Като се има предвид какъв беше късметът ми напоследък, мама сигурно вече беше поканила Бърни и той идваше насам и смучеше тик-так.

— Не искам да говоря за Бърни — прекъснах я смело. — Трябва да ви кажа нещо. Имам лоши новини…

Страхувах се от този момент, затова го отлагах от доста време.

Майка ми притисна ръка към устата си.

— Открила си бучка в гърдата си!

Никой в семейството ни не беше откривал бучки в гърдите си, но майка ми беше от най-бдителните.

— Гърдите ми са си добре. Проблемът е в работата ми.

— Какво е станало?

— Вече нямам работа. Съкратиха ме.

— Съкратиха те!? — извика тя невярващо. — Как е възможно? Такава хубава работа! Ти я обичаше!

Бях работила като доставчик на евтино бельо за „И. И. Мартин“ в Нюарк, което определено не е върхът на сладоледа. Всъщност майка ми бе тази, която харесваше работата и си я представяше много изискана. В действителност основната ми задача бе да се пазаря за цените на разни грозни найлонови гащи. „И. И. Мартин“ категорично не приличаше на „Викториас Сикрет“.

— На твое място не бих се тревожила — успокои ме мама. — Винаги има работа за доставчици на бельо.

— Не е вярно — възразих. — Няма никаква работа. Особено за хора, работили за „И. И. Мартин“.

Бившата ми щатна длъжност в евтиния магазин ме правеше не по-привлекателна от прокажена. И. И. Мартин бе пропуснал да намаже нечия ръка тази зима и в резултат на това връзките му с мафията бяха разкрити пред обществеността. Управителният директор на фирмата бе осъден за злоупотреби, И. И. Мартин продаде магазина на компания „Балдикът“, а аз, не по моя вина, пострадах от последвалите чистки.

— Без работа съм вече половин година — допълних.

— Половин година! И аз да не знам нищо! Собствената ти майка да не знае, че си на улицата?

— Не съм на улицата. Работих временно тук-там. Деловодство и разни други такива.

И бързо и сигурно падах все по-надолу. Бях регистрирана във всички трудови борси в Трентън и с религиозен фанатизъм четях обявите за работа. Не подбирах много. Теглех чертата само пред телефонен секс и чистачка в приют за кучета, но въпреки това бъдещето ми не изглеждаше розово. Бях прекалено квалифицирана за местата за начинаещи, но пък ми липсваше опит в управленската дейност.

Баща ми стовари огромно парче печено в чинията си. Беше работил в пощите тридесет години и се бе пенсионирал при първата възможност. Сега от време на време караше такси.

— Вчера се видях с братовчед ти Вини — обади се той. — Търси си деловодителка. Звънни му.

Това бе точно кариерата, за която си бях мечтала — деловодителка на Вини. От всичките ми роднини той бе един от най-противните. Вини беше гаден червей, сексуален маниак, направо кучешко лайно.