Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 3

Преди половин година, когато купих колата, бях добре. Имах хубав апартамент и сезонни билети за мачовете на „Рейнджърс“. А после: бам! Съкратиха ме. Останах без пари и без възможност за кредити.

Погледнах отново в огледалото, стиснах зъби и дръпнах ръчната спирачка. Лени е като дим — опиташ се да го сграбчиш, а той се изплъзва между пръстите ти — затова не губих време да се възползвам от последната си възможност да се попазаря. Изскочих от колата, извиних се на шофьора между нас и отидох при Грубър.

— О, Стефани! — ухили се той с престорена изненада. — Много си готина!

Подпрях се на покрива на колата му и се вторачих в него през отворения прозорец.

— Лени, отивам на вечеря при нашите. Няма да ми гепиш колата, докато съм у тях, нали? Адски е долно.

— Аз съм долен тип, Стеф. Точно затова имам такава чудесна работа. Способен съм на всичко.

Светна зелено и шофьорът зад Грубър легна на клаксона.

— Дай да се споразумеем — предложих на Лени.

— Това споразумение включва ли възможността да те видя гола?

Представих си как го сграбчвам за носа и го извивам злобно, а Лени квичи като прасе. Проблемът беше, че щеше да ми се наложи да го докосна. Не, по-разумно бе да действам предпазливо.

— Остави ми колата за тази вечер, а утре сутрин ще ти я докарам.

— В никакъв случай — отвърна той. — Ти си прекалено хитра. Преследвам тази кола от пет дни.

— Значи още един е без значение.

— Ще очаквам благодарност от теб — похотливо се захили Лени. — Нали знаеш какво имам предвид?

Едва не повърнах.

— А, не! Вземи колата. Всъщност можеш да я вземеш още сега. Ще отида до нашите пеша.

Грубър беше приковал очи в гърдите ми. Сутиенът ми е 85Б. Прилично, но съвсем не умопомрачително за ръста ми от един и седемдесет. Носех черни ластични шорти и огромна фланелка. Тоалетът ми определено не беше съблазнителен, но Лени все пак ме зяпаше с мерак.

Усмивката му се разшири достатъчно, за да забележа, че му липсва един кътник.

— Е, май мога да почакам до утре. Все пак сме съученици, нали.

— Аха — бе най-доброто, което успях да измисля. След пет минути завих по „Рузвелт“. До нашите ми оставаха две пресечки. Усетих как семейните задължения ме всмукват в сърцето на Бърг. Бърг е квартал с големи семейства. Безопасен и спокоен, с отколешни традиции. Часовникът на таблото ми показа, че съм закъсняла със седем минути, а нуждата да закрещя ми каза, че вече съм си у дома.

Паркирах до бордюра и погледнах тясната двуетажна къща близнак с алуминиева дограма. Частта на семейство Плъм беше жълта от четиридесет години, с кафяви керемиди на покрива. От двете страни на циментовата предна площадка растяха гъсти храсти, а по цялата дължина на терасата бяха грижливо подредени саксии със здравец. Къщата беше миниатюрна. Всекидневната се намираше отпред, трапезарията — по средата, а кухнята — в задната част. На горния етаж имаше баня и три спални. Спретната къщичка, изпълнена с кухненски аромати и прекалено много мебели, удобна и уютна.