Читать «Стефани Плъм или Г-ца 10%» онлайн - страница 14

— Харесва ми, че си оставила косата си къдрава — най-после каза той. — Отива на личността ти. Много енергия, почти никакъв самоконтрол и дяволски сексапил.

— Не знаеш нищо за личността ми.

— Но знам мъничко за дяволския сексапил.

Изчервих се.

— Не е тактично да ми напомняш за това.

Морели се ухили.

— Права си. А може и да си била права и за буика. Вероятно съм заслужавал да бъда прегазен.

— Това извинение ли беше?

— Не. Но ще ти позволя да държиш фенера следващия път, когато си играем на влакче.

Когато се върнах в офиса на Вини, беше почти един. Отпуснах се в стола до бюрото на Кони и отметнах глава, за да се порадвам малко на хладния въздух от климатика.

— Да не си тичала? — Тя ме изгледа учудено. — Не съм виждала такова потене от времето на Никсън.

— В колата ми няма климатик.

— Ужас! Как вървят нещата с Морели? Откри ли някакви следи?

— Точно затова съм тук. Имам нужда от помощ. Залавянето на престъпници не е толкова лесно, колкото изглежда. Трябва да поговоря с някой експерт в тази работа.

— Познавам човека, който ти трябва. Рейнджъра. Рикардо Карлос Маносо. Второ поколение американец от кубински произход. Бил е в специалните части. Сега работи за Вини. Прави арести, за каквито другите агенти могат само да мечтаят. Понякога проявява прекалено творчество, но пък с гениите си е така, нали?

— Творчество?

— Невинаги играе по правилата.

— Аха.

— Нещо като Клинт Истууд във филмите с Мръсния Хари — обясни ми Кони. — Нямаш проблеми с Клинт Истууд, нали?

Тя набра някакъв номер, свърза се с пейджъра на Рейнджъра и остави съобщение. После ми се усмихна.

— Не се тревожи. Рейнджъра ще ти обясни всичко, което трябва да знаеш.

След около час седях срещу Маносо Рейнджъра в едно кафене в центъра. Правата му черна коса беше хваната на опашка. Бицепсите му изглеждаха издялани от гранит. Беше около метър и осемдесет, с мускулест врат и тяло, което казваше: „Не се закачай с мен“. Реших, че е към трийсетте.

Той се ухили.

— Значи според Кони бих могъл да те превърна в зъл и опасен агент по залавяне на обвиняеми, а? Тя ми каза, че трябвало да изкараш интензивния курс. Закъде толкова бързаш?

— Видя ли кафявия шеви до бордюра?

Рейнджъра завъртя очи към прозореца.

— Аха.

— Това е моята кола.

Той кимна развеселено.

— Добре, трябват ти пари. Нещо друго?

— Лични причини.

— Захващаш се с опасен бизнес. Тези лични причини трябва да са адски основателни.

— А ти поради какви причини се занимаваш с това?

Той вдигна небрежно ръце.

— Най-много за това ме бива.

Добър отговор. По-логичен от моя.

— Може би някой ден и аз ще стана добра. Но в момента мотивът ми е постоянната работа.

— Вини възложи ли ти беглец?

— Джоузеф Морели.

Рейнджъра отметна глава и се разсмя. Звукът отекна в малкото кафене.

— Олеле майчице! Шегуваш ли се? Няма начин да го пипнеш. Не си тръгнала след някой уличен боклук. Този тип е умен. И е много добър. Разбираш ли какво искам да ти кажа?

— Кони каза, че си добър.

— Така е. Но ти никога няма да станеш добра като мен, сладурано.

И в най-добрите моменти търпението ми не е голямо, а това определено не бе един от тях.