Читать «Принцът пират» онлайн - страница 8

— Чувал съм от местните моряци… Бил по-опасен от онзи в Малстрьом.

— Какво може да се направи?

— А ние къде отиваме?

— В Розолфския фиорд.

— Трябва да заобиколим центъра на притегляне, да навлезем в морето на шест мили от носа и едва тогава да минем покрай него.

— И аз мислех същото. Радвам се, че мненията ни съвпадат… Каквото и да става, трябва да минем под вятъра.

— Късно е — рече Алтенс.

И наистина миг след това силен тласък изхвърли „Ралф“ на една страна и платната му заплющяха, сякаш се бяха откачили от мачтите. Инголф моментално схвана опасността.

— Ляво на борд! — извика той на кормчията, разчитайки да извърти кораба така, че да мине под вятъра.

Но корабът беше неуправляем. Бързото течение го бе подхванало и го увличаше към центъра на огромния водовъртеж, който щеше да го понесе като перце… Този път гибелта бе неминуема. Корабът щеше да започне да описва отначало големи кръгове с относително умерена скорост, която със стесняването на кръговете щеше неудържимо да нараства до центъра на водовъртежа, където „Ралф“ щеше да се преобърне и малко след това от него щяха да останат само хиляди малки парченца.

Това явление се среща само в четири или пет точки на земното кълбо и се дължи на по-особеното очертание на брега, което е във форма на непълна окръжност. Когато вятърът по тези места духа под определен ъгъл, вълните с нечувана сила се втурват косо към брега, а не срещу него; достигайки единия край на пресечената окръжност, те завиват покрай него и с огромна сила продължават кръговото си движение, образувайки по този начин мощен водовъртеж, поддържан непрекъснато от всяка следваща вълна. От тези гибелни за всеки мореплавател водовъртежи спасение няма, освен ако вятърът не смени посоката си или не утихне. На норвежки те се наричат малстрьоми, което значи течения, които въртят.

Два са водовъртежите от този вид по норвежките брегове — единият е близо до остров Маке и се предизвиква от южния вятър, а другият — до Розолфския нос, където вятърът духа от север. Последният е по-малко известен, тъй като оттам рядко минават кораби, но е по-опасен.

Като осъзна жестоката истина, Инголф усети по челото му да избива пот — но само толкова. По никакъв друг начин не пролича покрусата, която всеки човек би изпитал при внезапния преход от увереност в спасението към пълно съзнание за предстоящата гибел.

— Нито дума на матросите, Алтенс — рече капитанът. — Ще имаме време да ги предупредим, но преди това искам да се убедя дали наистина няма никакво спасение.

Помощник-капитанът се поклони и без да продума, слезе от мостика.

— За какво спасение говориш? — попита Надод, приближавайки се към капитана.

Докато Инголф разговаряше с помощника си, Надод стоеше облакътен на парапета на щирборда. Подлъган от външното спокойствие на вълните, той не слушаше с внимание разговора им, затова последните думи на капитана доста го озадачиха.

— Чуй ме добре, Надод — сериозно заговори капитанът, — дойде момент да покажеш дали действително си мъж.

— Започваш да ме плашиш — отвърна Червеноокия. — Що за тържественост?