Читать «Виновна до доказване на противното» онлайн - страница 13

— Моля ви, просто искам да ви разкажа какво се случи…

По устните на лейтенант Мерифийлд пробягна усмивка. Триумфираща.

— Добре, тогава. Да започваме. — Той постави на масата касетофон и натисна копчето. — Кажете името, адреса и с какво се занимавате?

Жената въздъхна дълбоко, сякаш да добие кураж.

— Казвам се Миранда Уд. Живея на Уилоу стрийт номер осемнайсет. Работя като коректор в „Айлънд Хералд“.

— Вестникът на господин Тримейн ли?

— Да.

— Да минем направо към миналата нощ. Разкажете ми какво се случи. Всичко до смъртта на господин Ричард.

Чейс внезапно усети как тялото му омеква. Смъртта на господин Ричард Тримейн. Той несъзнателно се притисна към студеното стъкло, без да откъсва поглед от лицето на Миранда Уд. Там видя невинност и мекота. Каква чудесна маска, каква непорочна и превъзходна маскировка.

„Любовницата на брат ми“, помисли си той, внезапно осъзнавайки думите.

Любовницата на брат ми.

Той слушаше изповедта й с ужас и в омая.

— Да се върнем няколко месеца назад, госпожице Уд. До момента, когато се запознахте с господин Тримейн. Разкажете ми за връзката си.

Миранда се втренчи в сключените си ръце на масата. Самата маса беше типична, грозна канцеларска мебел. Тя забеляза, че някой беше издълбал инициалите Д.М.К. Чудеше се кой ли е Д.М.К. и дали този човек беше седял тук при подобни обстоятелства и дали е бил също толкова невинен. Изведнъж усети, че нещо я свързва с този незнаен предшественик, седял на същия горещ стол в битка за едничкия си живот.

— Госпожице Уд? Моля, отговорете на въпроса ми.

Тя вдигна поглед към лейтенант Мерифийлд. Усмихнатият унищожител.

— Съжалявам — отвърна тя. — Не ви чух.

— За господин Тримейн. Как се запознахте?

— В „Хералд“. Преди около година ме наеха. По време на работа се опознахме.

— И?

— И… — тя си пое дълбоко въздух, — се сближихме.

— Кой направи първата крачка?

— Той. Започна да ме кани на обяд. Съвсем делови, както той се изразяваше. За да поговорим за „Хералд“. За промените във формата.

— Не е ли необичайно собственикът да има толкова близки отношения с коректор?

— Може би в някой вестник в големия град. Но „Хералд“ е вестник в малко градче. Всички от персонала вършат по малко от всичко.

— Значи, по време на работа вие опознахте господин Тримейн.

— Да.

— Кога започнахте да спите с него?

Въпросът прозвуча като плесница през лицето й. Тя изправи гръб.

— Не беше така.

— Вие не сте спала с него, така ли?

— Не съм… Искам да кажа, да, спала съм, но това се случи след месеци. Не излизахме на обяд, за да си легнем веднага след това.

— Разбирам. Било е романтична история. Това ли се опитвате да ми кажете?

Тя преглътна. Мълчаливо кимна. Звучеше толкова глупаво, както той го формулира. Романтична история. Сега, когато чуваше тези думи, произнесени в тази студена и гола стая, тя беше поразена от това колко глупаво е било всичко. Цялата злощастна любовна афера.

— Мислех, че го обичам — прошепна Миранда.

— Какво казахте, госпожице Уд?