Читать «Цветът на магията» онлайн - страница 4

Невестулката посочи към горящия град.

— Да не би да си преживял всичко това?

Магьосникът разтърка очи с изранена до кръв ръка.

— Бях там, когато започна. Виждате ли го? Ей там, отзад? — Посочи назад към пътя, по който все вървеше спътникът му, възприел такъв начин на яздене, който предполагаше на всеки няколко секунди да изпада от седлото.

— Е? — попита Невестулката.

— Той го започна — простичко каза Ринсуинд.

Бравд и Невестулката погледнаха към фигурата, която сега подскачаше по пътя с единия крак в стремето.

— Подпалвач, така ли? — най-сетне попита Бравд.

— Не. Не съвсем. — започна Ринсуинд. — Нека по-добре да кажем, че ако пълният и абсолютен хаос е светкавицата, той е просто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копелета. Имате ли нещо за ядене?

— Малко пиле — отговори Невестулката. — Имаш го срещу разказ.

— Как се казва? — попита Бравд, който имаше навика да изостава от разговорите.

— Двуцветко.

— Двуцветко ли? Ама че смешно име!

— Вие нищо не знаете — каза Ринсуинд, докато слизаше от коня. — Та, казвате, пиле, а?

— Печено на скара — отговори Невестулката. Магьосникът изохка.

— Това ме подсеща — продължи Невестулката и щракна с пръсти, — че преди, ъ-ъ, около половин час имаше наистина мощна експлозия…

— Това беше, ъ-ъ, взриви се масленият склад — каза Ринсуинд и потреперя само при мисълта за огнения дъжд.

Невестулката се обърна и се ухили нетърпеливо на спътника си, който изсумтя, извади една монета от кесията си и му я подаде. Изведнъж откъм пътя се чу писък, а след това внезапно спря. Ринсуинд даже и не вдигна очи от пилето си.

— Едно от нещата, които не може да прави, е да язди кон — каза той.

После настръхна, сякаш нещо внезапно го халоса с чувал по главата, извика леко от ужас и се втурна в мрака. Когато се върна, съществото, наречено Двуцветко, висеше безпомощно на рамото му. Беше дребен и кльощав, облечен в много странни панталони до коленете и риза в такова невероятно и крещящо несъответствие на цветовете, че взискателното око на Невестулката се обиди, независимо че наоколо цареше полумрак.

— На пипане не ми изглежда да има нещо счупено — каза Ринсуинд. Той дишаше тежко. Бравд смигна на Невестулката и тръгна да поогледа нещото, което бяха решили, че е товарно животно.

— По-добре забрави — каза магьосникът, без да откъсва очи от Двуцветко, който лежеше в безсъзнание в ръцете му. — Повярвайте ми, сила го пази.

— Магия ли? — попита Невестулката и се настани на земята.

— Не-е-е. Но, струва ми се, че нещо като магия. Не от тези, дето си ги знаем. Как да ти кажа, може да превръща злато в мед, като в същото време то си остава злато, прави хората богати, като унищожава богатството им, дава смелост на слабите да се движат безстрашно сред крадци, минава и през най-здравите врати, за да съсипе и най-добре защитените съкровищници. Дори в този миг аз съм в нейна власт — така че, волю-неволю, трябва да следвам този луд и да го пазя да не му се случи нещо лошо. Тя е по-силна от теб, Бравд. Мисля, че е по-хитра даже и от теб, Невестулко.