Читать «Пространно житие на Стефан Дечански (Житие и живот на светия великомъченик цар Стефан сръбски, който е в Дечани, написано от Григорий монах и презвитер, игумен на същата обител)» онлайн - страница 22

О, добро застъпничество, о незабавна Стефанова грижа, о, свойствено нему състрадание за неговите раби! Защото веднага престанаха размириците, успокоиха се вълненията, млъкнаха козлопенията, бяха изтръгнати из корен безчинствата, що бяха вършени посред манастира и четата, подобна на Юнеца, бе изгонена. И да кажа наведнъж: като изпрати Стефан, господ очисти земята на своите хора.

Слушайте вие, които се борите срещу бога и искате да по-хитите църковните неща! Слушайте и бягайте като от огъня! Нека да ви вразумят разказаните страшни повести, най-вече според писаното: „Смъртта на твоя брат да те поучи.“. Но достатъчно говорихме за това. Нека да обърнем речта си към предишните неща.

И понеже неговата пресвещена памет стига до нас, да празнуваме, братя, празничния и любим духовен празник, защото сега сред нас, невидимо слязъл от неизречени висоти, стои Стефан, венчавайки всекиго според усърдието му; и нищо не иска от нас, освен да се придържаме към добродетелите и чрез тях да се приобщаваме към бога. Нека да празнуваме с псалми и духовни песни, в кротост и правда, във вяра, надежда и любов, в смирение и истина, в чистота и милосърдие и в други добродетели, в които сме угодни на бога. И да прегърнем този свещен ковчег, в който е съкровището на Божиите чудеса, и докосвайки се благоговейно с устни и очи, с радостни сълзи да оросим стъпалата на нозете му, които стъпкаха напълно врага и изтъниха като паяжина неговата злонамерена сила. Да целуваме ръцете, по-благовонни от скъпоценен нард, що често се издигаха към бога и винаги се простираха към бедните, защото когато се молеше и издигаше ръцете си, а и когато се отдаваше на умна молитва, ръцете му пак вършеха милостиня. О, какво добро деяние на прекрасните ръце! Мисля, че тези ръце са по-свети от онези, които се бяха прострели на планината, за да приемат скрижалите на Закона. Да целуваме гърдите, хранилище на много блага, по-високи и по-почетни от оня съд с манна, да увенчаем неговата достойна глава с благохваления и да възложим на него цялата грижа за нас.