Читать «Раят» онлайн
Майк Резник
Annotation
Пионерът Едуард Нгана открива планета, която нарича Пепони („Рай“ на езика суахили).
Преди да създаде Пепони, Бог просто се е упражнявал с другите светове. Екзотичните племена и животни, девствената красота на планетата привличат несметен брой пътешественици, ловци, авантюристи, историци, изкусни търговци. Плодородните земи и скъпоценностите превръщат Пепони от рай в златна мина за Човека-Пионер.
Но не за дълго. Желанието му да наложи образа си във Вселената превръща приказния свят на сафарита и пътешествия в пустиня с разноплеменно общество, чието ежедневие са получовешката дипломация, войните и кръвопролитието…
Майк Резник
ПРЕДГОВОР
УТРО
ПЛАДНЕ
СЛЕДОБЕД
ЗДРАЧ
info
notes
1
2
Майк Резник
Раят
ПРЕДГОВОР
Кенийците, бели и черни, понякога разказват една притча край лагерния огън в края на деня:
Имало едно време скорпион, който искал да премине през река. Видял крокодил да се носи по течението на няколко крачки от брега и помолил да го пренесе през реката на гърба си.
— А, не — твърдо отсякъл крокодилът. — Знам те аз. Стигнем ли средата на реката, ти ще ме ужилиш и ще умра.
— И защо да го правя? — изсмял се скорпионът. — Ако те ужиля и умреш, аз ще се удавя.
Крокодилът размислил малко върху отговора и се съгласил да го пренесе на другия бряг. Когато стигнали по средата на реката, скорпионът го ужилил.
Смъртоносно отровен, едва поемайки дъх, крокодилът изхриптял:
— Защо го направи?
Скорпионът помислил и миг преди да се удави, отговорил:
— Защото сме в Африка.
Упражних правото си на автор и ви разказах анекдота, само защото е забавен. Очевидно няма нищо общо с този роман, който е за митичния свят на Пепони, а не за истинския народ на Кения.
Майк Резник
УТРО
— В онези дни имаше истински мъже на Пепони — каза Хардуик, като дръпна от лулата си и оправи одеялото, което покриваше краката му. — Данегън, който поваляше по седемнайсет земни кораба на ден, и Бочи, който имаше навик да преследва саванните дяволи въоръжен само с дървено копие. И, разбира се, Фуентес, най-добрият ловец от всички. Спомням си и един дребничък приятел, твърд като скала, казваше се Хакира и живя с котка-демон в една и съща пещера цели пет години — Хардуик се ухили. — Преди края на първата година котката-демон се бе уплашила до смърт от него. Там беше и Риса Грийн, който отиде сам сред народа на богодите и им стана крал, а Рамирес замина като просяк в Голямата западна пустиня и се върна милионер. Господи! — добави той, а обруленото му набраздено лице изрази изненада. — Не съм мислил за Рамирес от близо половин век! — Замълча, а после въздъхна. — Вече ги няма, нито един от тях…
— Освен вас — вметнах аз.
— И на мен не ми остава много — вдигна рамене той. — Сто и тринайсет са доста годинки, дори и с всичките подмени на органите, които са ми направени. Живях повече — двайсет години повече, отколкото се надявах. — Той отново смукна от лулата и се загледа в слънчевите лъчи, пронизващи дима. — Краката не ме държат, очите ми не виждат добре и щом ме излекуват от някакъв рак, откриват ми друг. — Той въздъхна. — И въпреки това имам късмет, че още съм жив… Няма много хора, които са били газени от саванен дявол и са оживели да разказват за това. — Той замълча, загледан назад през годините. — Знаеш ли, че бях първият човек, който мина през Непроходимата гора и прекоси планините Юпитер? Дори нарекоха един връх на мое име.
