Читать «Пак ще се срещнем» онлайн - страница 150

Дали Гари Лаш бе настанил доктор Лоу в Уест Рединг, за да продължи там научните си изследвания? И навярно беше повикал втория му всеотдаен студент Питър Блак в болницата „Лаш“, за да му помага да провежда експериментите върху нищо неподозиращите пациенти? Определено започваше да изглежда така.

„Има логика — помисли си Фран. — Ужасна, жестока логика. Ако е рекъл Господ, тази вечер ще получа доказателства. Ако иска така наречените му постижения да станат известни, този луд доктор е попаднал точно на когото трябва. Божичко, нямам търпение да го видя!“

Непознатият й беше обяснил как да стигне при Лоу. Уест Рединг се намираше на стотина километра северно от Манхатън. „Радвам се, че е март, а не август“ — каза си тя. Знаеше, че през лятото Мерит Паркуей е задръстена от отпускари, пътуващи към морето. Въпреки това имаше намерение да тръгне много по-рано от необходимото. Трябваше да е там в седем.

Замисли се какви записващи устройства да вземе със себе си. Не искаше да изплаши Лоу, но се молеше да й позволи да документира разговора, дори може би да го заснеме. Накрая реши да вземе и касетофона, и видеокамерата си. И двата уреда се събираха в чантата, заедно с бележника й.

Старите интервюта на доктора бяха подробни и дълги. „Надявам се, че все още е склонен да обяснява на всички теориите си“ — помисли си Фран.

В два часа свърши с подготовката на въпросите, които искаше да му зададе. В три и петнайсет взе душ и се облече. После позвъни на Моли, за да провери как е и се разтревожи от унилия й глас.

— Сама ли си, Моли?

— Да.

— Някой няма ли да ти идва на гости?

— Обади се Филип. Искаше да дойде довечера, но Джена ще е тук. Помолих го да изчака до утре.

— Моли, още не мога да говоря за това, но тук се случват разни неща. Изглеждат ми обещаващо. Май съм попаднала на нещо, което ще ти е от помощ.

— Добри новини ли, Фран?

— Моли, довечера трябва да съм в Кънектикът и ако тръгна сега, ще мога да се отбия за няколко минути и при теб. Какво ще кажеш?

— Не се безпокой за мен, Фран.

— Ще бъда при теб след час — каза репортерката и веднага затвори, за да не даде на Моли възможност да откаже.

„Тя се е предала — помисли си Фран, докато нетърпеливо натискаше бутона на асансьора. — В това състояние нито за миг не трябва да я оставяме сама.“

81.

„Аз съм виновен — не преставаше да се самообвинява Филип Матюс. — Когато Моли излезе от затвора, трябваше насила да я вкарам в колата. Тя не знаеше какво прави, когато даде изявление за пресата. Не разбираше, че не може да признае вината си пред комисията по условно освобождаване, след което да излезе навън и да заяви тъкмо обратното. Защо не й го обясних? Прокурорът можеше да поиска връщането й в затвора още тогава. Това означава, че сега я преследва само заради второто обвинение… Единствената ми възможност да не го допусна, е, когато в понеделник се изправим пред комисията, да ги убедя, че съществува голяма вероятност да не е виновна за смъртта на Анамари Скали. Трябва да помоля членовете на комисията да разберат, че тя всъщност не е имала намерение да се отказва от признанията си, а по-скоро е искала да възвърне спомените си за онази вечер, за да може изцяло да приеме случилото се. Възможно е този аргумент да ги убеди. Ако успея да накарам Моли да се придържа към тази версия… Тя каза на репортерите, че вечерта на убийството на Гари Лаш в къщата като че ли имало и друг човек. Каза също, че дълбоко в себе си не вярвала да е способна да отнеме човешки живот. Може би ще успея да убедя комисията, че това изявление е било направено от жена, потънала в скръб и отчаяние, а не от измамничка, опитваща се да се измъкне на свобода. Мога да докажа, че в затвора е страдала от клинична депресия… И все пак всичките ми аргументи за психическото й състояние няма да постигнат нищо, ако не ги накарам да се усъмнят във вината й за смъртта на Анамари Скали. Всичко се свежда до това.“