Читать «Пак ще се срещнем» онлайн - страница 149

— Виж какво съм ти донесла, Уоли — рече Марта. Тя разопакова алуминиевото фолио и му показа кейка. — Още е топъл.

Той изобщо не й обърна внимание.

— Просто исках да си поговоря с нея, мамо. Какво лошо има в това?

„О, божичко — помисли си Марта. — Обзалагам се, че е ходил да види Моли Лаш.“

— Не съм влизал вътре. Само надникнах. И предишния път не влязох. Не ми вярваш, нали?

Марта забеляза уплашеното изражение на лицето на приятелката си. „Не биваше да идвам — каза си тя и се огледа наоколо, сякаш търсеше някакъв начин да избяга. — Една не обича да съм тук, когато Уоли е разстроен. Понякога езикът му се развързва. Чувала съм го даже да я обижда.“

— Уоли, скъпи, хапни си от кейка на Марта — помоли го Една.

— Снощи Моли направи също като предишния път, когато бях там, мамо. Включи лампата и се уплаши. Но не знам защо се уплаши снощи. Доктор Лаш не беше като миналия път целият в кръв.

Марта остави ножа, с който се готвеше да разреже сладкиша. Тя се завъртя към старата си приятелка.

— За какво говори Уоли, Една? — тихо попита тя. Парчетата от мозайката бавно започваха да се подреждат в главата й.

Една избухна в сълзи.

— Това са глупости! Той не знае какво говори. Кажи й, Уоли. Кажи й, че просто си говориш!

Сълзите й очевидно го стреснаха.

— Извинявай, мамо. Обещавам, че повече няма да говоря за Моли.

— Не, Уоли, мисля, че се налага — възрази Марта. — Една, ако Уоли знае нещо за смъртта на доктор Лаш, въпреки че ти е син, трябва да го заведеш в полицията и да го оставиш да им го разкаже. Не можеш да допуснеш да върнат онази жена в затвора, ако не е убила мъжа си.

— Уоли, изнеси багажа от колата. — Гласът й звучеше примирено и очите й умолително гледаха Марта. — Зная, че си права. Ще оставя Уоли да разкаже каквото знае в полицията, но ми дай време до понеделник сутринта. Трябва да намеря адвокат, който да го защищава.

— Ако Моли Лаш е прекарала пет и половина години в затвора за престъпление, което не е извършила, и ти си го знаела, струва ми се, че ти е нужен адвокат за самата теб — тъжно отвърна Марта.

Двете замълчаха, докато Уоли шумно дъвчеше парче от кейка.

80.

През остатъка от съботната сутрин Фран прочете статиите от и за доктор Ейдриън Лоу. „В сравнение с него доктор Кеворкян е като Албърт Швайцер⁵“ — помисли си тя. Философията на Лоу беше поразително проста: благодарение на напредъка на медицината, хората живеели прекалено дълго. Възрастните изразходвали финансовите и медицински средства, които можели да намерят по-добро приложение.

В една от статиите се твърдеше, че сложното лечение на много хронично болни хора било излишно разхищение. Това решение трябвало да се взима от медицинските специалисти и да се изпълнява без съгласието на роднините.

В друга се обясняваше теорията на Лоу, че психически непълноценните били полезен, навярно дори необходим източник за разработването на нови или непроверени лекарства. Те можели да получат рязко подобрение или да умрат. И в двата случая за тях щяло да е по-добре.

В статиите се проследяваше кариерата на доктор Лоу. С времето теориите му станали толкова ужасяващо откровени, че бил уволнен от университета и дори изключен от Американската медицинска асоциация. Дори бил даден под съд за умишленото убийство на трима пациенти, но вината му не била доказана. След това изчезнал. Тя най-после си спомни къде е чувала за него — бяха обсъждали възгледите му в часовете по етика в колежа.