Читать «Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1» онлайн - страница 15

Усмивката беше изчезнала от лицето на съдържателя, но той кимна.

— Така е наистина. Но как е _изглеждал_?

— Имал е червена коса, ако това имаш предвид. — Аарон сбърчи вежди. — Всички истории са единодушни в това. Истински дявол с меч. Бил е ужасно умен и много красноречив. Можел е да намери изход от всяка ситуация.

— Ясно — кимна съдържателят. — Значи, ако ти беше Квоте и беше ужасно умен, както сам каза, и внезапно оценяха главата ти на хиляда рояла и херцогство за онзи, който успее да ти я отреже, какво щеше да направиш?

Ковашкият чирак поклати глава и сви рамене, очевидно затруднен да отговори.

— Е, ако _аз_ бях на мястото на Квоте — продължи съдържателят, — щях да инсценирам смъртта си, да променя името си и да намеря някой малък, затънтен град. След това щях да отворя странноприемница и да направя всичко възможно, за да изчезна. — Той погледна младия мъж. — Така бих сторил аз.

Аарон хвърли поглед към червената коса на съдържателя, към меча, окачен над бара, и след това отново се вгледа в очите на кръчмаря.

Коте бавно кимна, след което посочи Летописеца.

— Този приятел не е просто някой обикновен писар. Той е един вид историк и е тук, за да запише истинската история на моя живот. Вече пропусна началото, но ако искаш, можеш да останеш и да чуеш какво следва. — Той се усмихна непринудено. — Мога да ти разкажа истории, които никой не е чувал преди. Истории за Фелуриан, за това как се научих да се бия в Адем. Истината за принцеса Ариел.

Съдържателят протегна ръка през тезгяха и докосна ръката на момчето.

— Аарон, истината е, че те харесвам. Мисля, че си необичайно умен, и не искам да гледам как съсипваш живота си. — Той си пое дълбоко дъх и погледна ковашкия чирак право в очите, а неговите бяха стряскащо зелени. — Знам как започна тази война. Знам истината за нея. След като чуеш това, вече няма да си толкова нетърпелив да бързаш да умреш в нея.

Съдържателят махна към един от празните столове на масата до Летописеца и се усмихна толкова очарователно и непринудено, сякаш е някой принц от книгите с приказки.

— Какво ще кажеш?

Аарон се вгледа в Коте сериозно и продължително, като очите му се местеха от него на меча и обратно.

— Ако наистина си… — Той не довърши, но на лицето му беше изписан въпрос.

— Наистина съм аз — кротко го увери Коте.

— … тогава мога ли да видя наметалото ти, което няма цвят? — попита чиракът и се ухили.

Очарователната усмивка на съдържателя се втвърди и разпадна на парчета като строшено стъкло.

— Бъркаш Квоте с Таборлин Великия — сухо се намеси Летописеца от другия край на стаята. — Наметалото, което нямало цвят, е принадлежало на Таборлин Великия.

На лицето на Аарон се появи озадачено изражение и той се обърна да погледне писаря.

— Какво е имал Квоте тогава? — попита.

— Наметало сянка — отвърна Летописеца, — ако си спомням правилно.

Момчето се обърна отново към бара.

— Можеш ли тогава да ми покажеш наметалото си сянка? Или поне малко магия? Винаги ми се е искало да видя нещо такова. Малко огън или светкавица ще свършат работа — не искам да те уморявам.