Читать «Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1» онлайн - страница 14

— Момче, онова, което знам, е, че майка ти би предпочела да си в безопасност у дома пред това да се къпе в цяла вана със злато.

— Омръзна ми да ме наричат „момче“ — сопна се ковашкият чирак и лицето му се изчерви. — Мога да свърша добра работа в армията. Щом накараме бунтовниците да се закълнат във вярност на Разкаялия се крал, нещата ще се оправят. Облагането с данъци ще спре. Родът Бентли няма да загуби земята си. Пътищата отново ще станат безопасни.

След това изражението му помръкна и за миг лицето му изобщо не изглеждаше така младо.

— И тогава на майка ми няма да й се налага да се безпокои, когато не съм си у дома — каза той с мрачен глас. — Ще спре да се буди по три пъти на нощ, за да проверява капаците на прозорците и резето на вратата.

Аарон срещна погледа на съдържателя и изправи гръб. Когато вдигна рамене, се оказа цяла глава по-висок от Коте.

— Понякога на един мъж му се налага да защити родината си и своя крал.

— А Роуз? — тихо попита съдържателят.

Чиракът се изчерви и смутено сведе поглед. Отново приведе рамене и се отпусна като платно, което внезапно е останало без вятър.

— Господи! Нима всички са научили за нас двамата?

— В град като този няма тайни — кимна съдържателят с приятелска усмивка.

— Добре тогава — решително отсече Аарон, — правя го и заради нея. За нас. Със заплатата и с парите, които съм спестил, мога да купя къща или пък да отворя собствена работилница, без да се налага да искам пари от някой лихвар.

Коте отвори уста да каже нещо, но отново я затвори. Стоя замислен доста време и когато заговори, внимателно подбираше думите си:

— Аарон, знаеш ли кой е Квоте?

Ковашкият чирак обърна очи към тавана.

— Не съм идиот. Нали си разказвахме истории за него снощи, не помниш ли? — Той погледна през рамото на съдържателя към кухнята. — Вижте, трябва да тръгвам. Картър ще настръхне като мокра кокошка, ако не…

Коте му махна успокояващо с ръка.

— Предлагам ти сделка, Аарон. Чуй онова, което имам да ти кажа, и ще ти дам храната безплатно. — Той плъзна обратно сребърната монета по плота. — Тогава ще можеш да използваш парите, за да купиш нещо хубаво за Роуз от Трейа.

— Съгласен съм — предпазливо кимна Аарон.

— Какво знаеш за Квоте от историите, които си чувал? Как мислиш, че е изглеждал?

— Като изключим това, че е мъртъв? — засмя се Аарон.

— Като изключим това — отвърна му с лека усмивка Коте.

— Владеел е всякакви тайни магии — обясни Аарон. — Знаел е шест думи, които можел да прошепне в ухото на някой кон, и да го накара да препуска стотици километри. Можел да превръща желязо в злато и да улавя светкавица в еднолитров буркан, за да я използва по-късно. Знаел песен, която отваряла всяка ключалка, и можел да разбие здрава дъбова врата само с една ръка… — Аарон не довърши изречението. — Всъщност зависи от историята. Понякога е добър като храбрия принц. Веднъж спасил едни момичета от великани човекоядци.

— Знам — отвърна Коте с нова лека усмивка.

— … но в други истории е истински мръсник — продължи Аарон. — Откраднал е тайни магии от Университета. Както знаеш, затова са го изхвърлили оттам. И освен това го наричали Квоте Кралеубиеца, но не защото го е бивало с лютнята.