Читать «Скандална връзка» онлайн - страница 78

— Не съм. — Гласът му бе плътен, звучен, решителен, непоколебим.

Пру Цимерман се присви на стола си, когато съдията я прониза със строгите си очи.

— Е?

Маската на лицето й и нервите й рухнаха едновременно. Тя скри очи в дланите си.

— Приятелят ми ме изостави. Не знаех какво да правя. Съжалявам! Съжалявам!

В стаята настана хаос. Докато адвокатът на Пру я извеждаше от кабинета, тя, хлипайки, помоли Грант и Шели за прошка, че е излъгала. Накрая съдията изрецитира правния жаргон, с който официално обяви делото за приключено.

Когато той свърши, Грант прекоси стаята, хвана Шели за ръка и я придърпа към едно по-изолирано кътче до прозореца. Обхвана с длани лицето й и го повдигна към себе си, за да види тя пламъците на любовта, които горяха в очите му.

— Защо се подложи на това? Истината щеше да излезе наяве само след няколко минути.

— Исках ти да знаеш колко много ти вярвам. Колко те обичам. Прости ми, че те предадох, когато най-много се нуждаеше от доверието ми.

Той нежно целуна устните й.

— Признавам си, че бях бесен, когато си тръгнах от къщата ти, но имах цяла седмица да премисля. Не можеш да упрекваш булката, че се е разстроила при новината, че на младоженеца са му натресли иск за бащинство в деня на сватбата.

Той се засмя, но това бе тъжен смях.

— Боже, съжалявам, Шели. Ако оживеем до сто години, пак няма да мога да ти се издължа.

— Вече си го направил. Като ме обичаш.

— Но това може да не е последният път, когато подобно нещо се случва. Както каза съдията, моят характер и репутация ще бъдат подозрителни дълго време.

— Мога да се справя с всичко, докато знам, че ме обичаш.

— Обичам те. — Той я притисна към себе си, сякаш искаше да я направи част от собственото си тяло.

— Грант, защо не ми каза, че си се обаждал да питаш за мен преди години?

Той се изправи и я погледна.

— Как разбра?

— Мама случайно ми каза тази сутрин. Защо ти не ми каза още отначало?

— Страхувах се да не си помислиш, че се самоизтъквам. Или да не си внушиш, че съм се вкопчил в миналото и не виждам жената, в която си се превърнала. Когато се уверих какво изпитваш към мен, се поколебах дали да ти кажа. Ти бе достатъчно огорчена от брака си. Не исках да оплакваш неща, които са можели да се случат.

— Винаги ще съжалявам за годините, които сме пропилели разделени, ще съжалявам, че не ти казах какво изпитвам, когато бях достатъчно голяма, за да осъзная, че чувствата ми не са просто обожествяване на юношески идол.

— Хайде да не губим повече време — прошепна той като приближи устни до нейните.

— Какво имаш предвид?

— Господин съдия? — обърна се той към мъжа, който подреждаше бюрото си. Съдията погледна изненадан, че ги вижда, след като всички други си бяха тръгнали. — Ще ни направите ли една услуга? Може ли да ни венчаете?

— Не приличаш на никой банкер, който съм виждал — заяви Грант провлечено откъм вратата на банята, когато тя излезе изпод душа.

— И на теб страшно ти харесва да ми го напомняш. — Шели размаха пръсти пред лицето му и го изпръска с вода.

Той взе хавлията от ръцете й и я хвърли на пода.

— Да кажем, че никога досега не съм изпитвал влечение към някой кредитен служител. Но почувствах копнеж да направя това. — Той покри гърдата й с ръка и завъртя длан върху набъбналото зърно. — Нито пък съм виждал банкер да носи такъв сладък малък товар. — Другата му ръка поглади малката издутина на корема й.