Читать «Изнудването» онлайн - страница 169

— Ще го арестувате ли?

— О, да. Имаме достатъчно основания — подслушване, изнудване, заговор. Ще вкараме двамата с Хобарт зад решетките и никой федерален съдия на света няма да ги отърве. Вероятно ще се наложи да преместим Бени в таен затвор извън Ню Йорк, за да започнем с разпитите.

Мисълта как Бени седи завързан на стол, докато два питбула му се зъбят насреща, допадна на Кайл.

Рой прочисти гърло, погледна часовника си и каза:

— Извинете ни, но трябва да говоря с Кайл. Ще ви звънна по-късно.

Кайл се изправи, ръкува се с двамата и последва адвоката си към кабинета. Рой затвори вратата и попита:

— Е, какво мислиш?

— Вярваш ли им? — попита Кайл.

— Да. А ти?

— Би ли им поверил живота си?

— Да.

— Представи си следния сценарий. В страната официално има поне осемнайсет разузнавателни служби. Вероятно съществуват и други, за които не знаем. Ами ако Бени работи за някоя от тях? Ако проектът му има за цел да защити държавни тайни? Възможно ли е суперкомпютрите да не са идентифицирали образа му, защото не е трябвало да го правят?

— Доста абсурден сценарий, Кайл. Безкомпромисен агент, който работи за Съединените щати, а същевременно шпионира американска фирма и убива свои съграждани? Едва ли.

— Знам, че звучи абсурдно, но когато човек се превръща в потенциална мишена, въображението му става учудващо богато.

— Успокой се. Само така ще се измъкнеш невредим от ситуацията.

— Вероятно няма да успея.

— Напротив. Ще напредваме с малки крачки. Не изпадай в паника.

— През последните девет месеца съумях да запазя самообладание, но вече съм на края на силите си.

— Не е така. Спокойно. Трябва да се доверим на тези хора.

— Ще ти се обадя утре.

Кайл взе кафявия си шлифер и излезе от кабинета.

36

Частният самолет „Чесна 182“ беше собственост на един пенсиониран лекар, който летеше само през деня, и то в ясно време. Той познаваше Джон Макавой от четирийсет години и го бе возил няколко пъти из щата по служебни въпроси. Пътуванията им бяха както полезни, така и приятни. Самият Джон понякога поемаше управлението на самолета и се наслаждаваше на моментната си роля на пилот. Двамата винаги спореха за парите. Джон настояваше да плати на приятеля си повече от самите разходи за гориво, но лекарят не искаше и да чуе, защото летенето беше негово хоби. Щом се споразумяха за сумата от 250 долара, те се срещнаха на летището в Йорк рано сутринта във вторник и излетяха при идеални метеорологични условия. Седемдесет и една минути по-късно кацнаха в Скрантън. Джон взе кола под наем, а докторът продължи със самолета към Уилямспорт, за да посети сина си.

Адвокатската кантора на Мишлен Чиз се намираше на втория етаж в стара сграда на Спрус Стрийт в центъра на Скрантън. Джон пристигна точно в девет и бе посрещнат хладно от секретарката. До момента не бе виждал или чувал за мис Чиз, което едва ли бе учудващо при наличието на шейсет хиляди адвокати в щата. Негов познат колега от Скрантън му бе разказал, че в кантората й работят само жени — няколко адвокатки, асистентки и обичайният асортимент от секретарки и друг помощен персонал. В екипа не се допускаха мъже.