Читать «Криожега» онлайн - страница 208

— С колко точно успя да смъкнеш цената през онази паметна нощ?

Марк вирна самодоволно брадичка.

— Това е поверителна информация. Но за да облекча наранената му гордост, смятам да го затрупам с поръчки за строително-ремонтни работи.

— Бас държа, че ще завиши сметките.

— Естествено. — Марк махна с ръка, сякаш това се разбираше от само себе си.

А Майлс се зачуди дали ненаситният в лакомията си Марк, впил зъби и нокти в икономиката на Кибу-дайни, не би се оказал адекватно отмъщение за комарския заговор на „Бялата хризантема“. Като цяло, май да.

— А ти? — попита Марк. — Директно на Бараяр ли се връщаш, или ще спреш на Сергияр да се видиш с нашите?

Майлс потри устни и навъси чело.

— На идване нямаше време да се отбия на Сергияр, но поне си откраднах двайсетина минути да поговоря с майка в реално време от орбиталната трансферна станция.

— Как е тя?

— Не по-саркастична от обичайното. Обещах й да се отбия на връщане, но случаят ми се проточи две седмици повече от предвиденото — за което сам съм си виновен, признавам, — а и сигурно ще трябва да остана ден-два на Комар, за да помогна да заложим капан на „Бялата хризантема“, което също не фигурираше в първоначалните ми планове. Така че май ще се видя с нашите чак на Зимния празник. Ако изобщо дойдат тази година. Вие с Карийн ще се приберете ли за Зимния празник?

— Още не знам.

— Мислех си дали да не представиш лично новите подмладяващи процедури на негово графско височество баща ни.

— Нека видим как ще се развият нещата. Докато дойде време за Зимния празник, може вече да разполагаме с предварителни резултати. Или пък не.

Покрай кафенето минаваха хора и немалко от тях обръщаха глави да позяпат двамата чудати близнаци, отпуснали се в еднакви пози на срещуположни столове. Майлс измери с поглед своя клонинг и за пореден път го полазиха тръпки на изумление.

— Какво? — каза Марк и килна подканящо глава. Явно нямаше нищо против да се позабавлява с прословутото многословно красноречие на своя прототип-брат.

— Мислех си за чичото, когото никой от нас не познава. По-големият брат на баща ни, който бил убит при същото нападение, което ни лишило и от бараярската ни баба — онова от първите дни на гражданската война, подпалена от Лудия Юри. Бил е петнайсетинагодишен, ако не греша. Та мислех си колко е странно, че аз имам брат, за чието съществуване разбрах едва когато пораснах, а баща ни е имал брат, за когото всички вече са били забравили, когато той е пораснал. Когато ти пълнеха главата с факти за Бараяр, споменаха ли изобщо за него?

Марк вдигна рамене.