Читать «Криожега» онлайн - страница 205

— Баща му, граф Арал Воркосиган, е вицекрал на Сергияр — обясни Ворлинкин на заинтригуваната дамска аудитория, — а майка му, прословутата графиня, е вицекралица — титлата й е истинска, а не защото е съпруга на вицекраля. Двамата управляват Сергияр съвместно от името на императора и след дълга кариера в служба на Империята. Един вид монарси по съвместителство.

— Трудно му е било на Майлс да се състезава с такива родители, предполагам — вметна Рейвън-сенсей.

Джин се замисли за собствения си баща, когото смъртта беше замразила преждевременно и много по-ефикасно от всяка крионична процедура. В избледняващите си спомени за него той винаги щеше да е на седем. Никога на седемнайсет или на двайсет и седем, или почти на трийсет и осем, в този ред на мисли. Какво ли би било да имаш баща, когато и ти самият си станал голям, когато и двамата сте големи хора? Мисъл непривична и смущаваща, мисъл, която събуждаше неосъществими копнежи.

— Монарси? — попита Мина, която се беше наместила до другия лакът на майка им навреме, за да чуе последното. — Таткото на Майлс-сан да не е някакъв принц?

— Вицекралят е… ами… — Ворлинкин млъкна. Изглежда, се опитваше да намери подходящите думи, с които да й обясни. — Император Грегор не може да бъде и на трите планети едновременно. Затова той си стои на Бараяр, поне през повечето време, и изпраща хора, които да го представляват на другите две планети. На Комар това е имперският канцлер, а на Сергияр — вицекралят и вицекралицата. Работата е една и съща, но титлите са различни, защото планетите са различни. — Хвърли поглед към майката на Джин, сякаш да провери как й се струва това описание на родния му дом.

— Значи са нещо като… заместник-императори? — попита Джин.

Ворлинкин кимна одобрително.

— Всъщност да. Само дето се назначават за определено време и след като това време изтече, вече не са такива. А да си император е доживотна присъда. Така да се каже. — Крива усмивка разтегна лицето му за миг.

— Значи на Майлс-сан не само работата му е важна, а и семейството — каза замислено Мина, сякаш изпробваше вкуса на тези нови представи. Джин се зачуди дали сестра му не си мисли за понитата.

— Заради високопоставените си роднини ли е получил високопоставената си работа? — попита леля Лорна.

— Не — каза Рейвън-сенсей, после се замисли на свой ред. — Според мен Майлс получи това назначение, защото е като настървена невестулка. Гони до дупка, така да се каже. Със сигурност сте забелязали, че е хиперактивен… хм, неврастеник. — И за да е справедлив, добави: — За щастие на мен и на себеподобните ми, без съмнение.

— Е… — проточи многозначително Ворлинкин. И дипломатично, предположи Джин.

— Де да си имах и аз една невестулка! — въздъхна Джин.

Майка му се задави. Ворлинкин я погледна, после погледна Нефертити, която душеше виолетките, и каза: