Читать «Криожега» онлайн - страница 198

Накрая Роик стана, въведе отново разпознаващия код, прибра зашеметителя в кобура и попита Джин:

— Сега по-добре ли е?

— Да — отговори Джин с известна почуда. — Прилича на инструмент. Обикновен инструмент.

— Точно така.

Този път, когато Роик го погледна с усмивка, Джин му отвърна със същото.

Гвардеецът ги подкара обратно към реанимационната зала.

Майлс се наведе напред и заговори сериозно в обезопасеното холозаписващо устройство:

— Просто искам да знаеш, Грегор, че ако цялата планета вземе че се разтопи заради тая каша, вината не е моя. Бомбата е била заложена много преди аз да налетя на детонатора й.

Обмисли за кратко началото на доклада си, после протегна ръка и го изтри. Дългите принудителни паузи при видеокомуникациите, придвижвани между точките за скок със скоростта на светлината от инфоструите на възлената връзка и пренасяни със скокови кораби през проходите, имаха едно предимство и то беше, че дори ако говориш, без да мислиш, поне имаш шанса да помислиш, преди да натиснеш бутона за изпращане. Не че някои от най-добрите му идеи не се бяха раждали именно в трескавите моменти, когато мозъкът му се пънеше да настигне бързата му уста. „Както и някои от най-лошите.“ Зачуди се към коя ли категория ще бъдат заведени след време последните му изцепки.

Плъзна поглед по обезопасената стаичка. Изгонил бе изтощения Йоханес, преди да се заеме с този частен запис, и сега стаичката беше изцяло на негово разположение. Понеже лейтенантът беше най-близкото подобие на ИмпСи аналитик, с което това затънтено консулство можеше да се похвали, през последните два дни Майлс го беше обучавал как да пресява важното сред пороя на местния информационен поток, да го кодира и да го изпраща на комарския галактически отдел. Винаги е добре да товариш хората с по няколко задачи едновременно. Йоханес се оказа прилежен ученик. Ако се числеше към интелектуалния елит на Имперската служба, щяха да го пратят на някое по-стратегическо място, но ако имаше проблеми с отговорността, нямаше да го пратят тук, където основната характеристика на консулството беше неговата автономност.

Преди да е забравил, Майлс добави към доклада си няколко добри думи за съвестността на лейтенанта, което на свой ред го подсети за съмненията, които изпитваше от самото начало към секретаря на консулството Юичи Матсън. Онзи ден, когато медийната обсада на консулството тъкмо започваше, Майлс беше дочул края на кратък разговор между секретаря и неговия шеф Ворлинкин.

— Разправяха, че на тази работа съм щял да прибирам големи бакшиши — оплакваше се секретарят, — но за пет години никой нищо не ми предложи. А когато предложенията най-после заваляха, искат да очерня Сато-сан. Сато-сан! Сякаш бих направил такова нещо! Отврат!

Сините очи на Ворлинкин се присвиха.

— Грешен ти е бил подходът, Юичи. Не е трябвало да чакаш предложения, а направо да си искаш. Или поне да намекваш. На твое място бих помолил лорд-ревизора за кратки напътствия.