Читать «Криожега» онлайн - страница 197

Мина посрещна последното с негодуващо сумтене. Джин обаче не беше толкова сигурен, че Майлс-сан преувеличава.

— Адвокатът ще ви подкрепи — продължи Майлс-сан. — Ако нещо се запънат, в което лично аз се съмнявам предвид всичко останало, кажете им, че по-късно могат да дойдат в консулството и да поговорят с децата там, ако е необходимо — което едва ли ще е така, повтарям, но дори да дойдат, там поне ще са на наш терен.

Ворлинкин й кимна окуражително. Тя поклати глава, но на Джин му се стори, че тревожните бръчици около очите й малко се загладиха.

Джин вдигна очи, видя, че гвардеец Роик го наблюдава напрегнато, сви смутено рамене и отклони поглед.

— Мадам Сато — чу се бавният, дълбок глас на гвардееца, — може ли Джин и Мина да излязат с мен в коридора за малко? Искам да им покажа нещо.

Джин понечи да отхвърли предложението, но Мина вече подскачаше като алтава от нетърпение, а и майка им, изглежда, искаше да каже нещо на консула, така че накрая Джин, ще не ще, тръгна със сестра си. Роик ги изведе в коридора и затвори решително вратата.

После, за изненада на Джин, се смъкна на едно коляно, което го направи малко по-нисък от самия него и малко по-висок от Мина.

— Помислих си — каза Роик, — че сигурно бихте искали да изпробвате зашеметителя ми. — И извади ужасното оръжие от кобура изпод сакото си. Джин отскочи.

— Уха, уха! — развика се Мина. — Може ли?

След което за Джин стана невъзможно да даде отрицателен отговор и той кимна предпазливо.

— Никога не насочвайте оръжието към човек, освен ако не смятате да стреляте — подхвана кратката си лекция Роик. — Дори да сте сигурни, че не е заредено или че е на предпазител. Важно е това да ви стане навик, защото ще ви спести бъдещи неприятности. — След това им посочи различните части на оръжието, включително сензора на дръжката, който беше кодиран към неговата длан и който той изключи, като въведе някакъв код. След това даде зашеметителя на Джин така, че дулото да сочи към празния коридор.

Дръжката още беше топла от дланта на Роик, като стол, на който си седнал, след като някой друг е станал от него. Зашеметителят се оказа по-лек от очакваното, но все пак Джин го усещаше солиден в ръката си. Енергийното устройство в дръжката беше най-тежката част. Не беше като да държиш играчка, във всеки случай.

Джин погледна през мерника според указанията на Роик и натисна спусъка. Жуженето в ръката му го стресна, но поне нямаше откат и Джин успя да не изпусне оръжието.

Понасъбра кураж и се съгласи Роик да му покаже как се работи с автоматичния лазерен мерник, след което стреля отново. Този път не трепна. После още веднъж. Зарядът удари стената доста близо до точката, в която се беше прицелил. Джин не че се усмихна, но поне не чувстваше челюстта си толкова стегната.

Мина окончателно беше изгубила търпение, подскачаше и викаше: „Дай на мен! Дай на мен!“, така че Джин неохотно й отстъпи зашеметителя. Роик повтори още веднъж инструкциите, като коленичи благоразумно зад Мина, готов да подкрепи кльощавите й ръчички — за нея оръжието беше тежко и тя го стискаше с две ръце, — и учебната стрелба започна отново.