Читать «Криожега» онлайн - страница 163

— Добре де, но тогава как ще заковете онези копеленца от „Нов Египет“? — Майлс се постара да прикрие яда си зад недоволството на капризен акционер.

— Чували ли сте израза, че собственото ти благополучие е най-доброто отмъщение?

— Там, откъдето идвам аз, за най-доброто отмъщение се смята нечия глава в торба.

— Хм!… Е, различни култури и прочие. Така… Затрупахте ме с доста неотложни задачи, лорд Воркосиган, при това задачи, които не фигурираха в дневния ми ред. — Което беше ясен намек, че е време Майлс да си вдига чукалата, така че Уинг да се заеме с оправянето на кашата.

Оправяне, което Майлс лесно можеше да си представи — корпорациите се събират не за нападение, а за споразумение. Тайно споразумение между привидни противници в ущърб на трета страна.

— Дадохте ми доста храна за размисъл, Уинг-сан.

— Вие също, без съмнение. Чаша чай, преди да тръгнете? — Уинг очевидно се разкъсваше между правилата на гостоприемството и нетърпението си да хване кормилото на тази нова криза.

— Ами, да, защо не? — Майлс реши да го поизмъчи още малко. Благополучие във вид на чаша чай и отмъщение във вид на протакане — изискана комбинация, макар и на дребно. Върнаха се в приемната, където секретарката вече наливаше Роик със зелен чай, тъпчеше го с бадемови курабийки и го обсипваше с възхитени и благодарствени погледчета. Сфинксът издаваше жални звуци иззад решетките на голяма… кутия за транспортиране на сфинксове.

— Толкова се радвам, че ще я вземете с вас — каза секретарката и кимна към кутията, докато наливаше чай на Майлс и шефа си от изящна порцеланова кана. — Много е миличка и е кротка, но просто не пасва на декора ни.

— А! — възкликна доволно Уинг. — Значи най-после си й намерила дом, Юко? Браво на теб! Нямам търпение да се отърва от котешкото сандъче в шефската тоалетна.

Майлс изгледа Роик с укор.

— Значи ще си имаме сфинкс? — „Защо?“ Или може би: „Защо на мен, Господи?“

Роик се размърда притеснено.

— Просто споменах, че познавам някой, който много ще й се зарадва.

— А. — Дано поне Роик беше получил нещо ценно в замяна. Информация, за предпочитане. Секретарката изглеждаше възстаричка за него, но дали интересът й към бараярската му мъжественост беше романтичен, или майчински нямаше никакво значение, стига да беше добронамерен. И словоохотлив.

Майлс ограничи отмъщението си до една чаша, след което позволи да го отпратят любезно. Като по магия се появиха двама служители, които да помогнат с личните вещи на сфинкса — храна, съдове, играчки, касинки и тоалетни принадлежности. Роик лично замъкна кутията с животното до подемния ван на консулството и се погрижи багажът му да бъде прибран в задното отделение. На излизане през червената храмова порта сфинксът се разврещя възмутено и гръмогласно:

— Въннн! Въннн!

— Накъде да карам, милорд? Ще спираме ли още някъде?

— Не… май. Гениалният ми план да оправим тая каша и да отпрашим към къщи току-що се провали. Ще ти разкажа всичко по пътя. Карай към града.