Читать «Криожега» онлайн - страница 162

Уинг кимна бавно.

— Познавам го. Умно копеле! — В гласа му се долавяше по-скоро възхищение, отколкото гняв.

— Както аз виждам нещата, вие, а и всяка друга криокорпорация в Нортбридж, която е била измамена, имате пълно основание да заведете съдебен иск срещу „Нов Египет“. Дори бихте могли да обедините силите си и да заведете общо дело.

Уинг примижа. Очевидно мислеше на бързи обороти.

— Само ако може да се докаже, че в „Нов Египет“ са знаели.

— Има доказателства, че са знаели за това още преди година и половина. Със сигурност можете да ги заковете тези бандити.

Уинг вдигна ръка.

— Успокойте се, лорд Воркосиган! Споделям гнева ви, но не мисля, че курсът на действие, който предлагате, ще е в полза на вашата инвестиция.

Не за тази „инвестиция“ се тревожеше Майлс, но нали трябваше да играе играта…

— В смисъл?

— Това е поверително, нали? Не сте казали на никого другиго?

— Започнах с вас. Но смятам да продължа и с другите корпорации в Криополис.

— Добре е, че сте дошли първо при мен. Правилно сте постъпили.

— Дано да е така, но не разбирам какво имате предвид.

— Първата ми задача е да защитя „Бялата хризантема“ и интересите на нейните акционери, включително и вашите. Най-напред — след като проверим фактите, разбира се, — ще трябва да използваме тази очевидна, пък макар и ограничена възможност да се отървем от собствените си пасиви. Да я подминем би било крайно безотговорно. За „Бялата хризантема“ ще е далеч по-добре, ако този проблем изплува бавно и по естествен път от други източници, вместо да го направим публично достояние от раз и така да създадем сериозна и неизбежна криза.

— Боя се, че не разбирам накъде биете. — „Разбирам, уви. По дяволите. Това куче явно не е в настроение за битка.“

Уинг поклати глава.

— Всеки отговорен управленски екип на всяка криокорпорация би се съгласил с мен. Това е бомба, чието взривяване в публичното пространство би довело до катастрофални последствия. Не само за „Бялата хризантема“, а за целия сектор, дори за икономиката като цяло.

— Значи смятате, че вместо общ съдебен иск ще има общ, ъъ, общо смитане под килима? — „Не заеквай, ако обичаш“, каза си Майлс.

— Не бих се изразил точно по този начин. — Уинг въздъхна, със съжаление някак. — Макар че, да, подобно действие би се приветствало от всички. Уви, щом проблемът е назрял дотолкова, че да бъде забелязан дори при повърхностното проучване на един външен човек като вас, значи всеки опит за прикриването му ще бъде неефективен. Бомбата вероятно ще избухне всеки момент.

Проучването съвсем не беше „повърхностно“, но Майлс не смяташе да споделя тези подробности с Уинг.

Уинг потропа с пръсти по черния стъклен плот на бюрото.

— М-да, имаме малък аванс, от който трябва да се възползваме. А след това… да… май ще е най-добре лично да се срещна с колегите от конкуренцията. Да обмислим всички аспекти на общата заплаха. След няколко седмици, да речем. Колкото до вашата инвестиция, лорд Воркосиган, тя е в сигурни ръце, не се тревожете. Оставете всичко на мен! — Облегна се назад и отново се усмихна, макар да се виждаше, че зъбчатите колелца в главата му се въртят на пълни обороти.