Читать «Прераждането на убиеца» онлайн - страница 2

— Може и така да се каже — гласеше отговорът. — Името ми е Игън. Гилбърт Игън.

— Имам чувството, че съм ви виждал и преди.

— Точно преди две години — отвърна Игън.

— В такъв случай коя година сме сега — 5103 ли?

— 5103 от галактическата ера — потвърди Игън.

— Значи през тези две години най-после сте открили лек срещу аплазията — оживи се Найтхоук.

— Боя се, че не е точно така, господин Найтхоук.

Джеферсън Найтхоук свъси вежди смутен. Сетне внимателно прокара пръсти по лицето си.

— Но въпреки това аз съм изцелен — настоя той. — По мен няма никакви белези или рани!

— Не сте излекуван — внимателно подхвана Игън, — но в действителност сте в твърде ранен стадий от болестта. Тя няма да се прояви още поне година.

— Какви ги говорите?! — избухна Найтхоук. — Погледнете ме само! От болестта няма и следа!

— Най-добре вие самият се разгледайте по-внимателно — каза Игън, подавайки му огледало.

Найтхоук заразглежда критично отражението на красивото, незасегнато от болестта лице. Изражението му ставаше все по-озадачено.

— Какво става тук, по дяволите? — каза накрая той. — Изглеждам така, сякаш съм на трийсет и пет!

— Най-прецизните изследвания сочат, че сте на трийсет и осем — уточни Игън.

— Но това е лудост! Бях на шейсет и една, когато преди повече от век ме приеха тук.

— Успокойте се, господин Найтхоук.

— Вие се успокойте! — Нещо в гласа му накара двамата да се отдръпнат назад. — Аз искам да знам какво става тук, при това държа да го разбера още сега!

— Разбира се, господин Найтхоук — поде отново Игън, пристъпвайки напред. — Не напразно ви инжектирахме успокоителни, за да понесете по-леко този шок. Страх ме е да си помисля какво би станало, ако…

Ръката на Найтхоук се стрелна светкавично напред, той сграбчи Игън за колана и го дръпна към себе си.

— Не се чувствам никак спокоен, господин Игън — студено просъска Джеферсън. — Говорете!

— Доктор Игън — уточни лекарят, като се освободи от хватката и оправи раздърпаната си престилка. После погледна Найтхоук със скрита тревога. — Повярвайте ми, последните два дни минаха в терзания как точно да ви го кажа… Все още не зная откъде да започна.

— Ами давайте отначало тогава.

Найтхоук изглеждаше истински ядосан.

— Добре — осмели се най-сетне Игън. — За записа ще уточня, че Джеферсън Найтхоук, наричан още Перфектния убиец, известен наемник и ловец на глави от Вътрешната граница, беше поразен от аплазия и по негово желание беше замразен през 4994 година от галактическата ера. Според изричните му разпореждания не трябваше да бъде събуждан, докато не се открие лечение на болестта.

— Аз съм тук — прекъсна го Найтхоук, — затова спрете да говорите за мен в трето лице.

— Моля, оставете ме да продължа така, както смятам за правилно — каза Игън. — Имахме твърдото желание да спазим волята на Джеферсън Найтхоук, но преди две години Делурос VIII беше разтърсена от финансова криза. Лихвите върху основния капитал на господин Найтхоук вече не бяха достатъчни да покриват високите такси по поддръжката на неговия живот. Бяхме изправени пред неизбежното — да върнем в съзнание един неизлечимо болен стар човек и да го лишим от нашите услуги, когато едно предложение, отправено към фирмата на господин Динисен, ни предостави чудесна възможност. Един от световете във Вътрешната граница имаше неотложна нужда от човек с качествата и уменията на Перфектния убиец. За целта тамошните управници бяха готови да платят седем милиона кредита. Ние, естествено, не бихме могли да изпратим истинския Найтхоук — той беше полумъртъв, когато дойде при нас, и не би могъл да изкара дори месец с тази болест, ако го размразим. Затова пък се оказа по силите ни да създадем негов клонинг. Ние незабавно го сторихме, което ни струваше почти половината от предложените пари. Въпреки това пак имахме възможност да увеличим основния капитал на Найтхоук с около три милиона кредита.