Читать «Прераждането на убиеца» онлайн
Майк Резник
Annotation
„Прераждането на убиеца“ отново ни среща с най-известния ловец на награди и наемен убиец в галактиката — Джеферсън Найтхоук.
Важна мисия изисква създаването на нов клонинг на Перфектния убиец. Този път той е в разцвета на силите си и освен това притежава целия житейски опит и познания за вселената на оригинала. Със своя невероятен екип от хора и извънземни същества Перфектния убиец трябва да открие отвлечената дъщеря на губернатор Хил и да убие похитителя й, който стои начело на милионна войска. Но разбира се, нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.
Майк Резник
Пролог
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Пета глава
Шеста глава
Седма глава
Осма глава
Девета глава
Десета глава
Единадесета глава
Дванадесета глава
Тринадесета глава
Четиринадесета глава
Петнадесета глава
Шестнадесета глава
Седемнадесета глава
Осемнадесета глава
Деветнадесета глава
Двадесета глава
Двадесет и първа глава
Двадесет и втора глава
Двадесет и трета глава
Двадесет и четвърта глава
Двадесет и пета глава
Двадесет и шеста глава
Двадесет и седма глава
Двадесет и осма глава
Двадесет и девета глава
Тридесета глава
Тридесет и първа глава
Тридесет и втора глава
Тридесет и трета глава
Епилог
info
notes
1
2
Майк Резник
Прераждането на убиеца
На Каръл,
както винаги
И още — на Ричард Потър
и Андрю Рона,
две от холивудските
добри момчета
Пролог
В една малка стая с приглушена светлина, около миля под улиците на бляскавата столица Делурос VIII, увенчала простряната надлъж и шир Олигархия на човечеството, Джеферсън Найтхоук отвори очи.
— Добър вечер, господин Найтхоук — проговори един слаб мъж в бяла престилка. — Как се чувствате?
Найтхоук постепенно осъзна, че лежи върху някаква дълга тясна маса, вперил очи в тавана. Предпазливо повдигна ръка, събра дланта си в юмрук, после внимателно започна да отпуска и свива пръсти.
— Доста добре — отвърна с видима изненада.
Сетне поднесе ръка към очите си и се загледа в нея, сякаш беше някакъв непознат предмет, който съзираше за първи път.
— Вижда ми се съвсем нормална — каза най-накрая.
— Така е.
— Значи вече съм излекуван?
— Ами… И да, и не — отвърна човекът в бяла престилка. — Положението е доста комплицирано.
Найтхоук провеси крака от масата, после бавно и много предпазливо се изправи до седнало положение.
— Чувствам се във форма — каза той. — Предполагам, че клонингът си е свършил работата.
— Малко избързвате със заключенията, господин Найтхоук — дочу се трети глас. Найтхоук се извърна и видя набит брадат мъж на средна възраст, облечен в сиво, който го наблюдаваше внимателно.
— Кой сте вие? — попита Найтхоук.
— Маркъс Динисен, старши партньор в „Хъбс, Уилкинсън, Райт и Химинес“. — Той се усмихна. — Аз съм вашият адвокат.
— Точно така — отвърна Найтхоук, поклащайки бавно глава. — Когато ме събудихте последния път, казахте, че Райт е починал.
— Той се спомина преди повече от седемдесет години — продължи Динисен. — Неговият пра-правнук работеше във фирмата допреди няколко години.
— Добре, значи вие сте моят адвокат — Найтхоук се обърна към мъжа в бяла престилка. — А, предполагам, че вие пък сте моят лекар.
