Читать «Радост» онлайн - страница 96

— Оръжието е твое. Сега я пусни.

— Няма начин. — Ферис започна да бута жертвата си напред с явното намерение да се добере до оръжието. Той държеше ножа до гърлото на Вирджиния.

Гривната едва ли не изгаряше от огън китката на младата жена. Тя незабележимо откопча закопчалката и хвана блестящото бижу в дланта си.

— Това ли искаш, Ферис? — тихо попита тя. На бледата лунна светлина лумна блясъкът на смарагди, злато и белите пламъци на диамантите.

— Гривната — задъха се Ферис, изненадан. — Дай ми я, кучко.

Но ръката на Вирджиния вече замахваше към водата. Гривната блесна за миг във въздуха и потъна в студената вода.

— Не, по дяволите, не! Кучка такава! — Ферис замахна свирепо с ножа си, но в този миг Вирджиния се хвърли на земята. Размерите и структурата и в този миг се оказаха предимство. Беше достатъчно едра, за да дръпне Ферис и той загуби равновесие. Хлъзгавите борови игли под краката им й помогнаха. Ножът промени посоката си.

Вирджиния усети хлад, когато я прониза болка в рамото вместо в гърлото. После Райърсън падна върху нея и Ферис с цялата тежест на тялото си.

Тя се търкулна и се освободи. После седна и се хвана за нараненото място. Притисна раната здраво, стараейки се да не обръща внимание на болката, докато гледаше как Райърсън и Ферис се боричкат на земята. Зави й се свят. Когато вдигна глава, й се стори, че Ферис беше върху пушката на Райърсън. Тя се вдигна на крака с несигурни движения.

— Не! — изпищя тя и се хвърли върху оръжието. Завладя я ужас, когато осъзна, че е закъсняла.

Ферис хвана оръжието. Вдигна го бързо и го насочи към Райърсън, който не се трогна от заплахата от насоченото към него оръжие. Ферис дръпна спусъка.

Чу се леко прещракване и нищо не се случи.

Преди Ферис да се опомни, Райърсън стовари юмрук с всичка сила в челюстите на натрапника. Ферис се строполи на земята. Оръжието се изплъзна от пръстите му.

Вирджиния погледна първо оръжието, после Райърсън. Той само я погледна, докато се изправяше с мъка на крака.

Невярваща, Вирджиния само отвърна на погледа му.

— Не е заредена?

— Аз съм бизнесмен — сухо рече Райърсън, докато вървеше към нея. — Вярвам на статистиката. По-голяма е вероятността зареденото оръжие да се използва срещу собственика му, отколкото срещу някой мародер. Разбира се, че не е заредена. Не съм пълен идиот.

— Защо я купи тогава?

Райърсън шумно въздъхна.

— Защото ти изглеждаше толкова решена да си вземеш оръжие и защото не знаех какво ни предстои. А и нямаше вероятност ченгетата да са ни от помощ. И защото не можах да измисля нищо друго, с което да те защитя. Това е. Доволна ли си? Както виждаш, оказа се съвсем безполезно упражнение в мъжественост. Оръжието изобщо не ми помогна.

Вирджиния несигурно се усмихна.

— Някои мъже са толкова мъжествени, че нямат нужда от оръжие, Райърсън. Предполагам, че ти си един от тях. — Тогава я връхлетя замайването и тя се свлече в ръцете му.

Райърсън я хвана.

— Боже мой, той те е улучил. Копелето те е намушкало с ножа. Защо не ми каза, че си ранена?

— Щях да го спомена — рече Вирджиния вместо извинение.