Читать «Радост» онлайн - страница 102

Райърсън хвана пръстите на Вирджиния. Усмихна й се.

— Може и да не я притежавахме дълго, госпожо Грантуърт, но уверявам ви, докато беше наша, определено я свързвахме само с любов.

— Да — отвърна Хенриета и решително затвори кутийката. — Виждам. — Тя премигна, докато поглеждаше съпруга си. — Определено е била свързвана с любов. А мислили ли сте за брак? Предупреждавам ви, господин Райърсън, че мъжете, които имат допир до гривната, неизбежно стигат до предложение за женитба.

Огромните длани на Райърсън едва не строшиха пръстите на Вирджиния.

— Всички ли мъже от легендата са стигали до предложение за брак?

— О, да — увери го Хенриета. — Всички до един. Разбира се, сега вече не се намират достойни влюбени мъже, които да постъпват достойно с жените до себе си. Днес мъжът смята, че може и агнето да е цяло, и вълкът да е сит.

Вирджиния се изчерви, като чу познатите думи. Неотдавна Райърсън й беше казал нещо такова.

— През последните няколко столетия много неща се промениха, госпожо Грантуърт — спокойно рече Райърсън. — Днес не само мъжете се опитват да се измъкнат от брака.

Старият часовник в ъгъла прозвуча в последвалата тишина. Внезапно Вирджиния се озова в центъра на вниманието на три чифта очи, които я гледаха с интерес. Тя първо погледна Джордж Грантуърт, който я наблюдаваше великодушно, с малко любопитство и много разбиране. После погледът й се плъзна към Хенриета, която я изучаваше в очакване.

Вирджиния се обърна към Райърсън. Той беше отправил същия неразгадаем поглед към нея, който тя забеляза малко преди това. Тя предпазливо преглътна и взе решение.

— Е, Райърсън — бързо рече Вирджиния, — кога възнамеряваш да извършиш тази достойна постъпка и да ме превърнеш в почтена жена?

Райърсън се усмихна. Облекчение и щастие затоплиха сребристите му очи. Той привлече Вирджиния и неистово я прегърна.

— Веднага, щом получим разрешение, скъпа.

Джордж Грантуърт се усмихна.

— Знам как се чувстваш, Райърсън.

— Позволете на мен и на съпруга ми да ви подарим първия сватбен подарък — каза Хенриета Грантуърт тихо и уверено. Тя се усмихна и подаде кутийката с бижуто на Вирджиния.

Вирджиния се обърна в обятията на Райърсън, изглеждаше напълно стъписана.

— Гривната? О, не, госпожо Грантуърт. Не можем да я приемем. Тя е ваша.

— Гривната притежава способност да избира на кого да принадлежи. Убедена съм, че е създадена, за да е ваша. С Джордж имаме всичко, от което се нуждаем, и което искаме. Нищо не може да промени любовта ни. Нещо ми подсказва, че гривната трябва да отиде при друга двойка и вярвам, че този път тя е предопределена за теб и господин Райърсън.

— Но, госпожо Грантуърт — започна Вирджиния смутено. — Твърде ценна е, за да я давате на непознати.

— Истинската стойност на гривната не може да се измери с парични знаци. Мисля, че и ти като мен вече знаеш това. Подарявам ви я с моята благословия и надежда, че и вие подобно на нас с Джордж, ще бъдете щастливи.