Читать «Хари Потър и Нечистокръвния принц» онлайн - страница 3

— С какво мога да ви бъда полезен? — попита той, като се ръкува съвсем вяло с Фъдж и му махна да седне на най-твърдия стол пред писалището.

— И аз не знам откъде да започна — измънка Фъдж, като притегли стола, седна на него и сложи върху коленете си лимоненото бомбе. — Каква седмица, каква седмица…

— И вашата ли беше тежка? — сковано се поинтересува министър-председателят, с което се надяваше да подскаже, че и без допълнителната порция от Фъдж му се е струпало достатъчно много в чинията.

— Да, разбира се — потвърди Фъдж, после уморено разтърка очи и сурово погледна министър-председателя. — Имах същата седмица като вас, министър-председателю. Брокдейлският мост… убийствата на Боунс и Ванс… да не говорим за бедствието в графствата югозападно от Лондон.

— Вие… хм… вашите… исках да кажа, да не би някои от вашите хора да са… да са замесени в тези… в тези неща?

Фъдж изгледа министър-председателя със свъсени вежди.

— Разбира се, че са замесени! — потвърди той. — Несъмнено сте разбрал какво точно се случва.

— Аз… — поколеба се домакинът.

Точно заради този вид поведение толкова мразеше посещенията на Фъдж. В края на краищата беше министър-председател и не му беше приятно да го карат да се чувства като невеж ученик. Това започна още от първата им среща през първата му вечер като министър-председател. Помнеше я, сякаш е било вчера, и знаеше, че споменът ще го преследва, докато е жив…

Стоеше сам в същия този кабинет и се наслаждаваше на победата, удържана след толкова години на мечти и кроежи, когато — точно както тази вечер — чу зад себе си покашляне. Обърна се и видя как грозният малък портрет проговори и оповести, че министърът на магията щял да дойде да му се представи.

Министър-председателят си помисли, естествено, че заради дългата кампания и напрежението около изборите е започнал да превърта. Направо се вцепени от ужас, че портретът му говори, но това бе нищо в сравнение с обзелите го чувства, когато от камината изскочи някакъв тип, самопровъзгласи се за вълшебник и му стисна ръката. Не пророни и дума, докато Фъдж любезно обясняваше, че навсякъде по света и до ден-днешен тайно живеели магьосници и вещици, и го успокояваше да не се тревожи заради тях, понеже Министерството на магията било поело отговорност за цялата магьосническа общност и не допускало не-магьосническото население да научи за нея. Подчерта, че работата била тежка и включвала всичко — от правилата за отговорно използване на метлите до ограничаване на популацията от змейове (министър-председателят помнеше как на това място се бе вкопчил в бюрото, за да не падне). След това Фъдж потупа бащински по рамото министър-председателя, който още стоеше като онемял.

— Вие не се притеснявайте, по всяка вероятност няма да ме видите повече. Ще си позволя да ви безпокоя само ако при нас стане нещо наистина сериозно, нещо, което може да се отрази и на мъгълите, тоест на не-магьосническото население. През останалото време вие си вършете вашите дела, а ние — нашите. И съм длъжен да отбележа, че посрещате всичко това много по-добре от своя предшественик. Той се опита да ме изхвърли през прозореца, реши, че съм гнусен номер, който му е погодила опозицията.