Читать «Хари Потър и Нечистокръвния принц» онлайн - страница 6

— Излишно е да се безпокоите, излишно е да се безпокоите! — извика Фъдж вече с единия крак в пламъците. — Ще ги върнем за нула време, просто реших, че е редно да знаете.

И още преди министър-председателят да успее да извика „Ама чакайте малко!“ Фъдж изчезна сред порой от искри.

Каквото и да разпространяваха печатът и опозицията, министър-председателят изобщо не беше глупак. Не му беше убягнало от вниманието, че въпреки уверенията на Фъдж от първата им среща сега се виждаха доста често, а самият Фъдж всеки път беше все по-притеснен. Колкото и да не му се мислеше за министъра на магията (или Другия министър, както го наричаше наум), не можеше да не се опасява, че при следващото изникване новините ще бъдат още по-страшни. Ето защо сегашната поява на Фъдж, който отново излезе от огъня чорлав, раздразнителен и не на шега се учуди, че министър-председателят не знае точно причината за посещението му, май беше най-неприятното нещо през тази крайно тягостна седмица.

— Откъде да знам какво става в… в магьосническото общество? — тросна се министър-председателят. — Натоварен съм да управлявам държава и точно сега си имам достатъчно грижи и без…

— Ние имаме същите грижи — прекъсна го Фъдж. — Брокдейлският мост не е рухнал просто защото не е издържал. Онова всъщност не беше ураган. Убийствата не са дело на мъгъли. И семейството на Хърбърт Чорли ще бъде в по-голяма безопасност, ако той е далеч от него. В момента уреждаме да бъде приет в болницата за магьоснически заболявания и травми „Свети Мънго“. Ще бъде преместен там нощес.

— Какво… опасявам се, че… какво? — ревна министър-председателят.

Фъдж си пое дълбоко голяма глътка въздух и каза:

— Министър-председателю, наистина съжалявам, но съм длъжен да ви съобщя, че той се е завърнал. Онзи-който-не-бива-да-се-назовава отново е тук.

— Тук ли? Когато казвате „тук“… жив ли е? В смисъл…

Министър-председателят се помъчи да си спомни подробности от онзи ужасен разговор преди три години, Фъдж му беше разказал за магьосника, от когото всички се страхували най-много, магьосника, който бил извършил хиляда чудовищни престъпления, а после мистериозно изчезнал.

— Да, жив — потвърди Фъдж. — Всъщност… не знам… човек жив ли е, при положение че не може да бъде убит? Да ви призная, не разбирам и Дъмбълдор отказва да обясни като хората… но във всеки случай той със сигурност има тяло, ходи, говори и убива, значи за целите на нашето обсъждане можем да приемем, че е жив.

Министър-председателят не знаеше какво да каже, но заради упорития си навик да се стреми да изглежда добре осведомен по всички въпроси продължи с опитите да си спомни някакви подробности от предишните разговори с Фъдж.

— Сериоз Блек с… с Онзи-който-не-бива-да-се-назовава ли е?

— Блек? Блек? — заповтаря объркан Фъдж, като завъртя бързо бомбето между пръстите си. — Имате предвид Сириус Блек ли? Брадата на Мерлин, не! Блек е мъртъв. Оказа се, че ние… че сме сбъркали за Блек. Всъщност е бил невинен. И не се е съюзявал с Онзи-който-не-бива-да-се-назовава. В смисъл… — добави той, сякаш се защитаваше, като завъртя още по-бързо бомбето, — всички доказателства сочеха… имахме над петдесет очевидци… но както вече казах, той е мъртъв. Всъщност убит. В сградата на Министерството на магията. Смятаме да проведем разследване…