Читать «Тронът на фараона» онлайн - страница 8

— По-нататък?

— Какво искаш да знаеш още? Пребиваването на криещия се от всички в Мемфис Тети не можеше да остане дълго в тайна за Фараона, който държеше тълпи шпиони, доносници и тайни агенти. Слугите му се разпръснаха из града да търсят предишния фараон със заповед да донесат в палата на новия господар на Египет главата на брата му.

— И тези кръвожадни копои намериха баща ми?

— Не, навреме предупреден, Тети успя да се скрие и избяга, но много от старите му приятели и привърженици заплатиха за това с живота си. Пепи ги считаше опасни за себе си. И тъй, твоят баща се скиташе, гонен и преследван като див звяр. Най-сетне той избяга в Ливийската пустиня и там е намерил гроба си сред многото забравени гробове.

— Ти не ми каза, о, мъдрий, какво се случи със семейството на Тети?

— Ти знаеш: то цялото беше избито. Жените и децата, всички до последния човек!

— Освен мене?

— Да, освен тебе! Един стар слуга на баща ти пожертвува собственото си дете, като го даде на палачите, изпратени от кръвожадния фараон, но тебе скри и те изпрати на намиращи се в изгнание приятели на баща ти. Те успяха да те доведат при мен. Така беше спасен.

— Аз… аз помня, аз имах сестра!

— Но не родна. Да, имаше момиченце което растеше заедно с тебе и баща ти мислеше, че когато дойде време, ти ще вземеш Сагура за жена.

— Но де е тя? Какво стана с нея?

— Навярно е убита, не знам!

Настъпи мълчание. Разгаряше и гаснеше пламъкът на маслената лампа. Сенки се скитаха около разговарящите. Нейде отдалеч се чуваше злорадият вой на търсещи плячка хиени и чакали.

— Ти каза: Миринри ще бъде фараон! Но нима Пепи без борба ще ми отстъпи трона, заграбен с цената на предателство и кръв? — наруши тишината гласът на юношата.

— Ние ще го заставим да напусне трона! — отговори Оунис.

— Без войска? Без оръжие? Без приятели?

— Ти ще имаш на разположение всичко, което ще ти даде възможност да съберем войска: скитайки из пустинята, баща ти малко преди смъртта си откри тайната на пирамидата на Кобху, основателя на първата династия, и проникна в подземните й скривалища. Там той намери съкровището на могъщия Кобху. Тази тайна той съобщи на мене, а аз ще ти покажа скривалищата. Но и аз не дремех: подготвях страната за твоето връщане. Аз пръснах златото на Кобху из страната на твоите прадеди, като снабдявах с оръжие старите войници на баща ти. Няма град, дето да няма стотици твои привърженици, готови да се вдигнат срещу узурпатора. Няма селце, дето да не очакват деня и часа, когато на стените на царствения Мемфис ще се развее твоето знаме.

— Къде е сега намереното от баща ми съкровище на Кобху?

— Много по-близо, отколкото ти предполагаш. Искаш ли да ти го покажа?

— Кога?

— Ей сега. Вземи лампата и ме следвай.

Също като във вълшебен сън Миринри последва жреца.

Пещерата, която им служеше за скривалище, беше всъщност само преддверие: на западната и стена се намираха няколко отделни входа, прикрити с биволски кожи.

През един от тези входове Оунис поведе възпитаника си към недрата на земята.