Читать «Тронът на фараона» онлайн - страница 49

— Името на Тети и любовта на народа. Аз имам много привърженици. Партизаните на великия Тети, пред които ще побегне твоята войска, както бягат овцете пред вълците в пустинята!

— Партизаните на великия Тети? — засмя се злорадо Пепи. — Добре, добре! Ти си много по-близо, отколкото мислиш. Хей, роби! Открийте завесата!

Като с вълшебен жезъл се разтвори завесата на противоположната страна. Миринри погледна и се олюля: на пода пред него лежеше кървава купчина. Това бяха отрязаните глави на воини… Като се загледа, юношата застена: ето, тези двамата — Ато ги беше довел една нощ, казвайки, че те са най-храбрите от храбрите… Ето главата на един старец: той скоро беше дошъл в Мемфис, дето беше довел дванадесетте си сина…

— Ела по-близо, тук! — заповяда Пепи. — Застани тук! Гледай!

Машинално подчинявайки се, Миринри дойде до указаната колона. Оттам се виждаше огромен двор. Той беше пълен: хора лежаха, стояха седнали и прави, и Миринри ги видя. Тежък стон се изтръгна от гърдите му: всички бяха в окови, на всички китките на ръцете бяха отрязани, на мнозина — и ушите и носовете.

Вълна на див гняв обхвана душата на юношата: това са нови зверства на безпощадния Пепи. С отчаяни вопли Миринри се спусна към фараона, но той беше предвидлив и след няколко минути Миринри с вързани ръце и крака, безсилен като дете, лежеше на пода, извивайки се, а фараонът го настъпи с крак и го гледаше в лицето с горящи от гняв очи.

— Момченце! — съскаше той. — Роб! Вземи сега царската корона!

— Господарю! Ще заповядаш ли да го убием? — приближи се един от телохранителите до фараона, като вадеше от пояса си крив нож.

— Махни се! В този край постоянно тече кръвта на бог Ра! — избъбри фараонът. — И тежко на Египет — тъй казват мъдрите от светите храмове в Карнак, — когато в страната се пролива свещена кръв!

— Но с него може да се свърши и без да се пролива кръв!

Пепи се обърна към Миринри:

— Ти ще умреш, дръзкий! — каза той. — Но когато отлети душата ти — тялото ти ще предам на балсамиране. Ще отворят с каменен нож гърдите ти и ще извадят сърцето и белите дробове ще разрежат корема и ще махнат вътрешностите. През ноздрите ще извадят мозъка — жилището на душата. И трупът ти ще лежи тридесет и три дни в тайнствени разтвори, обръщайки се в мумия. А през това време изкусни художници ще ти приготвят разкошна гробница от сиенит, а майстори ще приготвят скъпоценни съдове, писари ще напишат на папирус историята на живота ти, каменоделци ще издялат гробницата, златари ще покрият мумията ти със златоткана материя. Ти ще бъдеш погребан, както подобава да се погребе Син на Слънцето…

Пепи хрипливо се разсмя и свали краката си от гърдите на юношата. Отиде настрана, постоя мълчаливо, сетне се върна и се наведе към неподвижно лежащия юноша.

— Е? Доволен ли си? Защо мълчиш? — надсмиваше се той над безсилния враг. — Кажи поне дума.

— Бъди навеки проклет! — викаше Миринри. — Проклет! Три пъти проклет! — викаше той, като напрягаше всичките си усилия да се освободи от свързващите го въжета.