Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 54

Нямаше какво друго да се направи. Наведе се и претърси джобовете на убития пазач, сетне откри търсените ключове прикачени на колана. Давайки знак на Лийт и брудуонеца да го последват, той се втурна към прохода, отвеждащ към външния коридор. Трябваше да освободи затворниците.

Ако само останат тихи, може и да успеем… — каза си Манум, ала те нямаше да пазят тишина, всеки настояващ да бъде освободен преди останалите. От първата отворена врата се стрелнаха осмина, но Търговецът зърна още няколко да треперят вътре, очевидно твърде наплашени от стражите, за да излязат.

Може би пазачите не чуват суматохата, а може и да мислят, че е нещо нормално — опита се да се успокои Манум, но докато тази мисъл проблясваше из ума му, чу капакът към караулното да се отваря. Забърза, устоявайки на изкушението да погледне назад. Вратата на втората килия не искаше да се отключи, така че той я изостави, загърбвайки ужасените викове на заключените вътре и пое към третата килия. Зад него долетя вик — очевидно страж бе открил освободените затворници. Всичко се обърква.

Лийт се появи откъм прохода, свързващ централната камера с външния коридор. Бе вдигнал меч, брудуонецът го следваше — гол, изпонарязан и с белези по лицето, но без сериозни рани. Мрачният воин носеше изнамерен отнякъде стоманен лост, а почервенялото му лице бе сковано в маска на смъртта. Манум си припомни, че този вдъхващ страхопочитание убиец бе най-неопитният от четиримата брудуонци, които бяха надвили по склоновете на Щефл.

Пинионът съдържаше повече килии, отколкото Манум можеше да отвори във времето, с което разполагаше. Вече започнал, отваряше врата след врата, но едновременно с това съмненията му нарастваха. Колко животи щеше да коства това? Затворниците се изливаха от тесните килии, блъскайки се по коридора, но във всяка килия оставаха по неколцина, прекалено изплашени, за да излязат.

От коридора отдясно долетяха викове. Лийт изтича в тази посока и в миг се озова насред неравностоен бой между двама стражи и група невъоръжени заключеници. Трима затворници вече лежаха на пода, всеки наранен по някакъв начин, но не смъртоносно. Коридорът не бе достатъчно широк да позволи нанасянето на завършващ удар. Останалите отстъпваха пред размахванията на стражевите остриета. Със странен вик Лийт се хвърли върху пазачите.

След миг двамата стражи лежаха на пода, наранени от резките, светкавични удари на Лийтовия меч. Младежът стоеше замаян насред коридора и дишаше тежко. По-дребната му фигура и лекото острие му бяха дали предимство. Ала не му остана време да се радва. Капакът се отвори и друг стражник слезе по стълбите, погледна тъмниците и изтича обратно нагоре. Лийт се втурна подире му. Когато капакът се захлопна пред носа му, младежът осъзна безизходността на положението им.

Той се върна обратно в коридора, където го очакваше брудуонецът. Воинът, все още гол, но напълно невъзмутим, стискаше железния лост. Дали ще ме нападне? — зачуди се Лийт. Може би, да мисли за този убиец като питомното създание на Хал, бе грешка. Но тогава, защо му бе на брудуонеца да спасява двамата с баща му? Във въздуха имаше толкова страх, че не можеше да бъде сигурен в нищо.