Читать «Магьосническа ярост» онлайн - страница 15

— Виж, не съм…

Той я разтърси още веднъж. Беше достатъчно. Мозъкът издрънча в черепа й и тя рязко затвори уста.

— Тишина — озъби се той.

Мъжът я помъкна навън от стаята и Гросет ги последва, впивайки зъби в крачола на мъжа. Боже, беше я страх, че здравенякът ще го срита, убие, но единственото, което направи, бе да го влачи със себе си, сякаш малкото кученце изобщо не беше там.

Сарафина ахна при състоянието на къщата. Беше като бойно поле. Мъже и жени лежаха неподвижно на пода, отпуснати върху столове и маси. Някои пъшкаха и стенеха, лекувайки нараняванията си. Други отиваха до всеки от повалените, оглеждайки раните и връзваха някои като затворници.

Цялото място миришеше на магия. Сега, когато знаеше как мирише магията, тя можеше да разпознае отделните елементи. Заедно, те прогаряха носа й остро и горчиво.

Мъжът я дърпа през къщата, без да спре при никого, без да заговори никого, без да помогне на никого. Паниката й растеше с всяка нейна крачка. Нямаше начин да тръгне с този мъж.

Щом се сблъскаха с въздуха навън и слънчевата светлина блажено окъпа лицето й, спирайки смрадта от магическата битка вътре, тя се стрелна напред. Изтръгвайки се от него с рязко дръпване, тя грабна Гросет и мина предните стълби с един-единствен скок, приземявайки се докато тичаше.

Беше в отбора по атлетика в гимназията и очевидно не бе забравила нищо. Царевична нива заобикаляше къщата и тя успя да стигне до нея, възнамерявайки да се скрие между есенните стръкове.

Мъжът крещеше зад нея — вик на недоволство, който смрази кръвта й. Насили краката си да се движат по-бързо. Порив на сила раздвижи земята под краката й и тя извика, гмуркайки се в царевичната нива. Държейки Гросет плътно до себе си, сухите стръкове шибаха лицето и ръцете й, докато си проправяше път през тях.

Сарафина се стрелна надясно и после забави ход, вече движейки се внимателно, за да не прекърши стръковете и да му остави ясна следа. Лъкатушейки навътре и навън, напред и назад, бързо доколкото смееше, тя се загуби в нивата.

Но знаеше, че е плътно зад нея; можеше да усети присъствието му.

Нещо зад нея прогърмя и богатият аромат на обърната пръст изпълни въздуха. Земята зад нея се набразди, следвайки пътя й през полето като ракета с топлинно насочване.

Сарафина нямаше време да мисли, да диша, да направи каквото и да е. Земята под нея се разтресе, разтвори се и тя се строполи, пищейки. Гросет скочи от ръцете й и се приземи до нея, джавкайки като нещо рошаво и подивяло.

Тя бе легнала по корем, плюейки пръст, когато големите му ръце се затвориха около кръста й. Той я вдигна и я остави на крака. Бе покрита с пръст и експлодирали парченца от стеблата на царевицата. Бяха омазали лицето и дрехите й, бяха се заплели в косата й и се бяха забили в дланите й. Гросет се късаше от лай.

Намръщеният, спиращ сърцето поглед на мъжа се отмести от нея към кучето и той направи крачка към домашния й любимец. Сарафина скочи на пътя му, блокирайки пътя му към Гросет, и сложи ръка на гърдите му. Беше като да докосва скала — точно толкова твърдо и точно толкова студено.