Читать «Жената от леса» онлайн - страница 5

Но Холи не знаеше кой знае какво за колекционирането на книги, а и никога не би ѝ хрумнало да се раздели с тази, дори и да можеше да я продаде. Тя бе част от наследството на сина ѝ, връзка с друга жена, която вече си беше отишла.

Даниел като че ли разбираше важното ѝ значение, въпреки че Холи никога не му бе разказвала за него. Дори в най-яростните си изблици той внимаваше да не повреди книгите си, а тази заемаше гордо място на най-горната лавица. Когато беше уплашен или изнервен, майка му четеше от нея и той скоро заспиваше. Тя имаше чувството, че вече може да рецитира повечето приказки наизуст, но във вземането на книгата от полицата и разтварянето ѝ имаше ритуални елементи, които не можеха да бъдат пропуснати и трябваше да бъдат точно изпълнявани всеки път.

Дори сега, когато приказката, която щеше да му разкаже, не беше напечатана в книгата.

- Разкажи ми специалната приказка - каза Даниел и майка му разбра, че това е една от онези нощи, в които го измъчваха твърде сложни емоции, за да бъдат назовани с думи.

- Коя приказка? - попита тя, защото такъв беше ритуалът.

- Приказката за Жената от леса.

Холи беше измислила това заглавие. Наречете го момент на слабост. Или прикрита изповед.

- Не искаш ли някоя от другите?

Поклащане на главата и огромни черни очи, които не мигат.

- Не, само тази.

Холи не възрази, а прелисти книгата до края, където с червен конец бяха прихванати няколко допълнителни страници. Тя не беше Ракам, но я биваше в рисуването и беше изляла сърцето си в тази приказка за Даниел. Даже беше премерила и изрязала листовете така, че да отговарят на оригиналните, а думите бе написала на ръка с калиграфски почерк.

Тя се покашля. Това беше нейното покаяние. Ако истината някога излезеше наяве, щеше да настоява, че се е опитала да му я каже, по неин си начин.

- Имало едно време - подзе тя - една девойка. Тя била отвлечена от чудовище...

*

Даниел вече спеше, книгата беше върната на мястото си. Холи лежеше в собственото си легло и гледаше тавана. Сега започваше нейното наказание.

Защото и то бе винаги едно и също.

„Имало едно време една девойка. Тя била отвлечена от чудовище. Чудовището принудило принцесата да се омъжи за него и тя родила момченце.“

Очите на Холи се затваряха.

„Ала вместо грозно като чудовището момченцето се родило красиво като майка си. Чудовището се ядосало, защото искало синът му да прилича на него, и рекло на принцесата...“

Гората, пет години по-рано. Снегът валеше и бавно покриваше прясно разровената земя.

„Щом не мога да създам момче, уродливо отвън, ще го направя противно отвътре. Ще бъда жесток към него, за да стане и то жестоко към другите.“

Един мъж се отдалечава, нарамил кирка и лопата на дясното си рамо, а вятърът развява дългата му коса.