Читать «Жената от леса» онлайн - страница 4

Паркър го гледаше сериозно.

- Колко точно изпи?

Неподвижен покой изпълни целия бар. Всички други изчезнаха. Останаха само те двамата и никой друг.

Луис се усмихна.

2.

Над скована в ледове гора, над покрити със сняг полета, в покрайнините на едно градче в северозападната част на щата, близо до една къща в края на Великите северни гори...

В една приказка.

Момченцето се казваше Даниел Уийвър. То беше на пет години, а лицето му имаше сериозното изражение, характерно само за чертите на най-малките и най-старите. Очите му, много тъмни, бяха втренчени в жената пред него: Холи, майка му, въпреки че ако ги разделяха, никой непознат не би ги събрал отново по външни прилики. Тя беше руса, а Даниел - чернокос, тя - румена, той - блед, като светлина и сянка. Тя го обичаше, беше го обикнала от първия миг, но темпераментът му, също като цветовете, ѝ беше чужд. Подхвърлено дете, би казал някой -оставено в люлката на мястото на истинския ѝ син, по-спокойна и мила душа, отведена дълбоко под земята при по-старите души, за да осветява недрата ѝ с духа си.

Само че нямаше да бъде вярно. Даниел може и да беше откраднато дете, но не по този начин.

Гневните детски изблици го застигаха внезапно като лятна буря: свирепи пристъпи, придружени от викове и сълзи, а често и от насилие, което се изливаше само върху неодушевени предмети. В такива моменти никоя играчка не беше в безопасност, никоя врата не беше недостойна за тряскане и ритници, но колкото и да бяха страховити, тези настроения си оставаха редки и краткотрайни, а след като отминеха, момчето изглеждаше замаяно, като че ли смутено от собствените си способности.

Висините на радостта му не успяваха да компенсират дълбините на отчаянието му, но какво от това? Въпреки че на Холи понякога ѝ се искаше синът ѝ да приема по-спокойно света, да не бъде толкова подозрителен към него. Но той беше твърде чувствителен и извън обичайната си среда - дома си, къщата на баба си и дядо си и гората, -беше винаги нащрек.

Дори между сигурните стени на собствения си дом той понякога имаше моменти като този, когато го обземаше непонятен страх и не стоеше сам, а намираше утеха в присъствието на майка си и нейните приказки.

Книгата в ръцете на Холи Уийвър беше английско издание на приказките на Братя Грим от 1909 г., с илюстрации от Артър Ракам. Неизвестно защо, в томчето бяха добавени няколко празни страници от различен вид хартия. Това продължаваше да бъде най-ценната книга в дома им, която според интернет струваше стотици долари. Можеше да струва и много повече, ако беше подписана от самия Ракам: тези екземпляри вървяха по десет-петнайсет хиляди долара - повече, отколкото Холи някога бе имала наведнъж и със сигурност повече, отколкото би могла да си представи да плати за книга.