Читать «Трите тайни града» онлайн - страница 2
Мэтью Рейли
След всички тези събития Минотус беше дал на войската си от минотаври няколко дни почивка и сега беше дошло времето за почистване.
Труповете бяха събрани и изгорени.
Разбитите каменни блокове на Голямото стълбище бяха разчистени в подготовка за възстановяването му.
И трийсет минотавъра бяха изпратени при Големия кръг, най-отдалечения край на Подземния свят и мястото на Петото предизвикателство — безумно състезание с коли по път без парапети около ръба на черна бездънна пропаст.
На трийсетте бе наредено да разчистят разбитите коли и труповете, осейващи коварния път.
Ключова част от задачата им беше разчистването на района около двете загадъчни структури, издигащи се в най-отдалечения край на най-отдалечения кът от Подземния свят — огромна пирамида, разположена в подобна на кутия ниша и многоетажна сграда, увиснала над бездната.
По страните на cградата на равномерни редове бяха изсечени стотици правоъгълни ниши, във всяка от които имаше по един блестящ сребърен ковчег.
На всеки от стотиците ковчези имаше гравюра на мъж с глава на дългоклюна птица.
Никой не беше там, когато малко след Игрите един от ковчезите беше започнал бавно да се отваря.
Сега, когато пристигнаха тук, чистачите минотаври го видяха отворен.
Това предизвика голямо вълнение.
Откакто се помнеха, древната кула се беше издигала в мистериозно мълчание.
Водачът на почистващия екип се свърза с царя на минотаврите и му съобщи за откритието. Минотус отговори, че ще дойде веднага.
Неспособни да устоят на любопитството си, чистачите пристъпиха към отворения сребърен ковчег и надникнаха вътре.
В него лежеше човекоподобна фигура.
В напълно спокойна поза, по гръб, сякаш спеше.
Приличаше на бронзова статуя с предимно човешки черти — глава, рамене, ръце, крака.
С изключение на едно.
Нямаше лице.
Очите и устата липсваха, а вместо нос имаше зловещ извит клюн.
Ръцете на фигурата бяха скръстени на гърдите. Бяха изваяни от същата матова бронзова сплав, от която беше и цялата статуя. Бронзът беше особен — сияещ и в същото време матов. Лъчите на фенерите се отразяваха от статуята по странен, някак мъглив начин. По тялото на статуята не се виждаха никакви резки и снадки. Сякаш цялата беше излята наведнъж в съвършен калъп.
Минотаврите чистачи се спогледаха в почуда и се замислиха за стотиците други ковчези, вградени в стените на висящата кула.
Никой от тях не беше отворен. С изключение на този.
И изведнъж бронзовата статуя се надигна, седна и обърна към тях зловещата си безлика глава.
Някъде дълбоко от нея прозвуча безизразен глас:
—
Минотус и помощниците му дойдоха след двайсет минути…
…и завариха целия разчистващ екип, всичките трийсет, насечени на парчета и лежащи в локви кръв.
Отвореният ковчег беше празен.
А после бронзовата фигура се появи
Минотус се намръщи. Езикът му бе непознат.
— Не разбирам — отвърна той.
