Читать «Трите тайни града» онлайн - страница 6

Зоуи поклати глава.

— Добре, тогава какво искат?

— Онова, което са искали всички владетели в историята — каза Мей. — Да запазят властта си.

— Ами ти? — обърна се Джак към Зоуи. — Какво намерихте с Никой в Марианската падина?

Никой беше прякорът на професор Дейвид Блек, техен приятел и един от най-големите специалисти на света по спускане на големи дълбочини. Протеже на прочутия търсач на корабокрушения и откривател на „Титаник” Робърт Балард, Никой прекарваше времето си в търсене на пълни със съкровища изгубени испански галеони и изучаването на странния морски живот в най-тъмните дълбини на океаните. Той беше отчасти учен, отчасти моряк, стопроцентов авантюрист и свестен тип.

Именно той бе извикал Зоуи два дни преди Джак да бъде отвлечен, за да участва в Игрите — искаше да й покаже откритието, което беше направил в Чалънджър Дийп, най-дълбоката част на Марианската падина. Пътуването я беше откъснало напълно от света за една седмица. И може би беше спасило живота й, когато Джак беше отвлечен.

— Какво намерихме ли? — отвърна Зоуи. — О, нищо особено… освен запечатана каменна врата на десет километра под повърхността на Тихия океан с надпис на Словото на Тот. С близнаците се спуснахме в подводница заедно с Никой, за да проучим и да направим тестове. Дълбочинният радар показа нещо зад вратата — не зала или кухина, а колосален депозит на някакъв вулканичен камък, наречен пикритен базалт.

— Мисля, че не става дума просто за някакви стари депозити — каза Алби.

— Не. Този депозит е огромен и напълно обвит от тънка кора вкаменени морски наноси. Освен това има формата на съвършен куб със страни седем километра. Седем километра! С прави страни и прави ъгли. Освен това намерихме още много орнаментирани „врати“ — десетки, разположени на равни интервали около куба. Направих снимки на първата врата.

Зоуи погледна Лили.

— Надявах се, че може би ще успееш да разчетеш надписа.

— Разбира се — рече Лили.

Зоуи й даде снимка на орнаментираната врата, осветена oт ярък лъч на прожектор. С правоъгълна форма и с мраморни колони от двете и страни, тя изобщо не беше на мястото си на океанското дъно.

Лили видя надписа на напречната греда.

„Светът е пустош от страдание и болка" преведе тя и двамата с Джак се спогледаха.

Зоуи поклати глава.

— Господ да ми е на помощ. При нормални обстоятелства новините ми щяха да са направо изумителни, но след онова, което си преживял…

— Къде е Никой? — попита Джак.

— Замина за лабораторията си в Сан Франциско, за да изследва геологичните проби и да види дали има подобни на тях от други части на света.

— А Лаклан и Джулиъс?

Джак обичаше близнаците — двама рижи непрекъснато бърборещи шотландски гении, които обожаваха еднакво астрофизиката, историята, компютърните игри и всичко свързано с „Междузвездни войни“.

— Върнаха се в Лондон — каза Зоуи. — Въпреки пристрастяването си към „Лигата на легендите” Лаки вече е и семеен човек. С отговорности.

През годините, откакто близнаците бяха помогнали на Джак да намери Шестте свещени камъка и да разкрие зaгадката на Петимата велики воини, двамата се бяха отърсили донякъде от вечните момчета в себе си и бяха пораснали.