Читать «Зелените хълмове на Земята» онлайн

Робърт Хайнлайн

Зелените хълмове на Земята

Агоп Мелконян

Писателят фантаст „най“

Робърт Хайнлайн — едно име, което вече почти половин век стои на най-предните позиции на американската научна фантастика и отдавна е станало идол за милиони поклонници на този жанр.

Но кой е Хайнлайн, какъв е неговият жизнен и творчески път, на какво се дължи невероятната му популярност? Нека посъберем фактите, разпръснати из специализираните енциклопедии.

Роден е в 1907 г., следва университета в Мисури, завършва Военноморската академия в Анаполис, пет години работи като морски офицер, след което преминава в запаса. После учи физика, през войната работи като инженер във военен експериментален център във Филаделфия. Накратко човек със солидно научно и техническо образование.

Както всички големи имена в съвременната американска фантастика, Хайнлайн също е рожба на сп. „Естаундинг сайънс фикшън“ („Поразителна научна фантастика“), издавано от Джон Кембъл, и също се появява през „златния век“. Дебютът му е през август 1939 г. с разказа „Линията на живота“, включен в настоящия сборник.

Около „Естаундинг…“ през това време се групира цялата почетна гвардия на американската фантастика — Ерик Франк Ръсел, Лестър дел Рей, А. Е. Ван Вогт, Теодор Стърджън, Спрег де Кемп, Пол Андърсън, Клифърд Саймък, Сирил Корнблат и т.н. Това е епоха на благородна надпревара и само за няколко години се появяват десетки произведения, останали в златния фонд на фантастиката. Хайнлайн публикува разкази, обединени в цикъла „Бъдещи истории“, един от които — „Реквием“ (1940 г.) е представен в нашия сборник. По-късно те са включени в сборника „Човекът, който продаде Луната“ (1950 г.).

През 50-те години Хайнлайн работи изключително активно. След „Червената планета“ (1949) идва един от най-големите му успехи — „Зелените хълмове на Земята“ (1951 г.). Следват „Майсторът на кукли“ (1951), „Метеж 2100“ (1953), „Звездното животно“ (1954), „Тунел през пространството“ (1955), „Звездно време“ (1956), „Врата към лятото“ (1957) и т.н. Всъщност тук изброяваме малка част от книгите на Хайнлайн.

Днес не ни е трудно да открием тайната на неговия успех през този период — просто Робърт Хайнлайн е типичен привърженик на „твърдата“ научна фантастика, а през това десетилетие тя е една неразорана нива. Все пак да не забравяме, че се регистрира началото на едно уникално явление за цялата ни цивилизация — мощният старт на научно-техническата революция. Първи стъпки на кибернетиката и изчислителната техника, серия от небивали открития в ядрената физика, щурм към тайните на наследствеността, всеобщ технически подем — може ли всичко това да не предизвика възторга и ентусиазма на писателя-фантаст? Неговите разкази и романи от този период са наистина „бъдещи истории“ — космически пътешествия, роботи, другопланетни пришълци, пътувания през времето и пространството, клониране, парапсихология, чудодейни открития — обхванат е целият арсенал от научнофантастични трикове и хватки, които автоматично стават гаранция за успех. Към това трябва да прибавим и великолепните разказвачески възможности на Хайнлайн — майсторски изградени сюжети, остра и увлекателна фабула, пестелив стил, остроумни диалози и, разбира се, едно почти неизчерпаемо въображение. И докато Рей Бредбъри например е един романтичен философ и моралист, Артър Кларк — прекалено педантичен и обстоятелствен в научните детайли, Клифърд Саймък — по своему извисен и носталгичен, Айзък Азимов — поет на технократизма, Робърт Хайнлайн е от всичко това по мъничко. И в добавка — действен, краен, често предизвикателен и безцеремонен.