Читать «Хипнотизаторът» онлайн - страница 44

Минал е половин час, откакто нощната смяна влезе да го провери. В коридора е почти тихо. Йозеф бавно изважда катетъра от китката си, усеща всмукването на тръбата при отделянето от кожата. Малка струйка кръв се стича в скута му.

Тялото не го боли много, когато става от леглото. Отива до шкафа с болнични консумативи и намира компреси, скалпели, еднократни спринцовки и бинтове. Пъха няколко спринцовки в широкия, свободен джоб на болничната пижама. С треперещи ръце разопакова един скалпел и прерязва маркуча на дренажа. Потича слузеста кръв и левият му бял дроб бавно се свива. Усеща болка зад едната лопатка, кашля леко, но всъщност не усеща промяната от намаления капацитет на белия дроб.

Изведнъж се чува звук от стъпки на гумени подметки по балатума.

Със скалпела в ръка, Йозеф застава до вратата, гледа през прозореца и чака.

Сестрата спира и се заговаря с полицая на пост. Йозеф чува как се смеят на нещо.

— Спрях цигарите — обяснява тя.

— Ако имаш никотинова лепенка, няма да ти откажа — продължава полицаят.

— И тях ги спрях — отговаря тя. — Но излез на двора, и без това ще остана малко.

— Пет минути — енергично казва полицаят.

Полицаят излиза, ключовете дрънчат, сестрата прелиства някакви листове и влиза в стаята. Всъщност, само изглежда учудена. Бръчиците около очите й изпъкват, когато острието на скалпела пронизва гърлото й. Йозеф е по-слаб, отколкото е предполагал, налага се да я прободе няколко пъти. Усеща опъване и парене в тялото от резките движения. Сестрата не пада веднага, а се опитва да се задържи за него. Двамата се свличат заедно на пода. Тялото й е цялото потно и горещо. Той се опитва да се изправи, но се хлъзга в косата й, която се е разпръснала като голям, рус житен сноп. Когато изважда скалпела от гърлото й, тя издава писклив звук. Започва да рита с крака и Йозеф седи и я гледа известно време, преди да продължи надолу по коридора. Роклята й се е вдигнала и той ясно вижда розовото бельо под чорапогащника.

Минава през коридора. Черният дроб вече го боли силно. Свива вдясно, намира чисти дрехи в някаква количка и се преоблича. Пълна жена тегли един парцал напред-назад по лъщящия балатум. Тя слуша музика със слушалки. Йозеф се приближава, застава зад нея и изважда една спринцовка. Няколко пъти замахва към гърба й, вдигнал спринцовката във въздуха, но спира всеки път, преди върхът на иглата да я докосне. Тя не забелязва нищо. Той прибира спринцовката в джоба си, избутва жената с ръка и минава. Тя почти пада и го проклина на испански. Йозеф спира рязко и се обръща към нея:

— Какво каза?

Тя си сваля слушалките и поглежда Йозеф въпросително.

— Каза ли нещо? — пита той.

Тя бързо поклаща глава и продължава да чисти. Наблюдава я известно време, после продължава към асансьора, натиска копчето и чака.

15.

Събота сутрин, дванайсети декември

Симоне има чувството, че устата й е пълна с парченца стъкло. Изпитва ужасна болка, когато си поема въздух. Пробва да докосне небцето си с език, но той е подут и неподвижен. Опитва се да отвори очи, но клепачите й едва се отварят. Не може да разбере какво вижда. Бавно се появяват плъзгащи се лампи, метални предмети и завеси.