Читать «Хипнотизаторът» онлайн - страница 37

— Когато съм бил новороден — казва той.

— Нали знаеш, че имах помятане преди… А бяхме толкова радостни, когато се роди, че забравихме да направим снимки. Помня съвсем точно как изглеждаше, когато се роди, сбръчкани уши и…

— Престани — крещи Бенджамин и отива в стаята си.

Ерик влиза в кухнята и пуска в чаша вода една таблетка треокомб.

— Какво му има на Бенджамин? — пита той.

— Не знам — прошепва тя.

Ерик пие течността над мивката.

— Той смята, че го лъжем за всичко — казва тя.

— Така се чувстват всички тийнейджъри.

Ерик тихо се оригва.

— Без да искам, му казах, че ще се разделяме — казва тя.

— Как можеш да постъпиш толкова идиотски глупаво? — казва той подчертано твърдо.

— Казах просто това, което чувствах точно тогава.

— Но по дяволите, не можеш да мислиш само за себе си.

— Не аз съм тази, която го прави, не аз съм, която си ляга със стажанти, не аз съм…

— Млъкни — крещи той.

— Не съм аз тази, която взима един куп таблетки, за да…

— Нищо не знаеш!

— Знам, че взимаш силни болкоуспокояващи.

— На теб какво ти влиза в работата?

— Боли ли те нещо, Ерик? Кажи, ако…

— Аз съм лекар и мисля, че мога да преценя това малко по-добре от…

— Не можеш да ме измамиш — прекъсва го тя.

— Какво искаш да кажеш? — смее се той.

— Ти си пристрастен, Ерик. Ние не си лягаме заедно вече, защото ти взимаш един куп силни таблетки, които…

— А може би не искам да спя с теб — прекъсва я той. — Защо да искам, след като ти през цялото време си дяволски недоволна от мен?

— Тогава ще се разделим — казва тя.

— Добре — отговаря той.

Тя не може да го погледне, само бавно излиза от кухнята, усеща как в гърлото й нещо я стяга и я боли, как сълзите напират в очите й.

Бенджамин е затворил вратата към стаята си и е пуснал музика толкова високо, че стените и вратите кънтят. Симоне се заключва в банята, загасва лампата и плаче.

— По дяволите! — чува тя Ерик да вика от антрето, преди външната врата да се отвори и отново да се затвори.

11.

Петък сутрин, единайсети декември

Нямаше още седем сутринта, когато Юна Лина проведе разговор с доктор Даниела Ричардс. Тя обясни, че според нейната преценка Йозеф вече е в състояние да издържи по-кратък разпит, макар че все още лежи в стаята до операционната.

Когато Юна седна в колата на път за болницата, чувстваше тъпа болка в лакътя. Спомни си предишната вечер. Синята светлина на радиоколите беше обгърнала фасадата на блока до Тантолунден, където живееше Сораб Рамадани. Едрият мъж с момчешката фризура плюеше кръв и мърмореше неразбираемо на езика си, докато патрулната кола го откарваше на задната седалка.

Рони Алфредсон и колегата му Петър Юск бяха открити в бомбоубежището в мазето на блока. Те били заплашени с нож и заключени, след което мъжете откарали патрулната им кола до другия блок и я оставили на паркинга там.

Юна се върна до блока, позвъни на вратата на Сораб, съобщи му, че неговите охранители са заловени и че ако не отвори незабавно, вратата на апартамента ще бъде разбита.

Сораб го пусна вътре, помоли го да седне в синьото кожено канапе, предложи му чай от лайка и се извини от името на приятелите си.